Наставници и гении

Три ритуала в литературното поле на НРБ: срещи с вожда, самокритики, беседи с младите.

Книгата е съставена от три части, обединени от парадигматичната конструкция на наставничеството, с фокус върху три ритуала в литературата на НРБ. Първата част тематизира срещите на комунистическите вождове Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков с български писатели и спецификата на този тип комуникация - инструктажите на Димитров, съвещанията и поученията на Червенков, словата и задкулисните намеси на Живков.

Втората част изследва феномена на писателската "самокритика" - ритуал с действащи лица като Димитър Талев, Димитър Димов, Вл. Василев, Славчо Красински, Фани Попова-Мутафова, Валери Петров, Пеньо Пенев, Никола Фурнаджиев, Богомил Райнов и други. Показана е драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български автори, но и механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 г.

Третата част разглежда модела беседа с младите, чрез който се упражнява специфична административно-педагогическа власт, която търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под прикритието на творческо напътствие и професионален разговор. Три ритуала, представителни за литературата на ранната Народна република.

Книгата е част от поредицата Литературата на НРБ: история и теория на Нов български университет.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Думи за начало и благодарности
Встъпление: За три форми на наставничество в литературата на НРБ

• Колективните фигури - наставници и гении
• Правилото на вожда
• От наставленията на вожда до съветите на народа

Срещи с вожда: Димитров, Червенков, Живков (1946 - 1987)

• Срещата като послание на вожда
• Къде е срещата?
• Три вида колективни срещи
• Лична среща с вожда: граници на публичността
• Насаме с диктатора: наставления и инструктажи
• Георги Димитров прави избори: 1946
• Към края: Срещи в мавзолея
• Вълко Червенков: съвещания и поучения
• Как писателите изслушват вожда?
• Живков като безкраен епилог: задкулисният наставник
• Лични срещи по служба
• Живков като творчески съветник
• (Не)обикновени ходатайства
• От туристически излети до ловни приключения
• Между варненските срещи и литературните понеделници
• Как Живков забранява да го обичат: Около една реплика на Любомир Левчев
• След края: Местни посмъртни култове

Самокритическата възраст на литературата (1946 - 1962)

• Годините на самокритиката в българската литература
• Задължителната публичност
• Примерът В СССР, подражанието В НРБ
• Неуспех и успех в самокритиката: Славчо Красински 1946 / 1955
• Писателската самокритика - ритуал и/или жанр
• Две самокритики търсят автор: Димитър Талев 1951 / 1954
• Прочиствания
• Самокритика след края на самокритиката: Фани Попова-Мутафова 1960 / 1962
• Малък епилог от 60-те години: Залезът на публичното покаяние

Между разговора и наставлението: беседи с младите (1958 - 1962)

• Ситуацията 1958 / 1962
• Моделът беседа с младите
• Димитър Талев - професионалният писател и употребите на режима
• Христо Радевски - поезия и партийност
• Георги Караславов - администриране на таланта
• Никола Фурнаджиев - недоизречената равносметка
• Камен Калчев - скука и политика
• Емилиян Станев - сладкодумният (нон)конформизъм
• Младите - второстепенните персонажи

Източници и библиография
Mentors and geniuses