Властта на театъра: За пренасочването на националната идентичност

Книга 25 от поредицата Литературата на НРБ: история и теория се занимава с връзката между националната идентичност и театъра като цялостна социално-символна практика. В нея се търси отговор на въпроса как театърът участва в изграждането на националната идентификация от създаването на модерната българска държава до установяването на комунистическия режим в България през 1944 г., но и как театърът е използван за нейното пренасочване от комунистическата партия и държава до 1989 г. Обяснява се защо Молиер по неволя трябвало да вземе участие в нашата черковна борба, защо ръката на Н. О. Масалитинов става вълшебна и как така Вазовите хъшове може да бъдат дори петдесетгодишни.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Предговор
Театърът като национален институт

• Мястото на драмата и театъра във формирането на националната култура според Боян Пенев
• Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър - Славейков и Андрейчин
• Как се отнасят авторите на Хиперион към идеята за национален театър и драма?
• Езикът на националния мит
• Трансформациите в патриархалния ред

Театърът като идеологически институт

• Пренасочване на националната идентификация от комунистическия режим в България през 1944 - 1950 г.
• Директорите като драматурзи, драматурзите като директори. Новите институции, принципи и агенти, или как се променя репертоарът на НТ Иван Вазов в периода 1944 - 1956 г.
• Институционалният натиск върху актьорското тяло
• Герои и актьори: Forever young
• Любов и драма: Драматургични и сценични парадигми
• The Power of the Theatre. Summary