Помниш ли... Поезия

Стихосбирката на талантливата Яна Вълчева, любима бургаска поетеса за много почитатели на словесното и песенно изкуство е истинска музика! Да, музика, защото едноименното стихотворение на Яна бе превърнато в песен на великолепната Тони Димитрова.

"Да нарека Яна Вълчева „прекрасна“ или пък „невероятна“, това би било липса на въображение. За мен тя е необикновена. Красива външно и вътрешно, докосва, погалва, а понякога съсипва с думичките, които реди наистина по необикновен начин! Малкото ѝ стихотворение „Помниш ли“, облечено с музиката на Иван Гогов и аранжимента на Светослав Лобошки, се превърна в любима песен на много, много чувствителни хора от всякакви възрасти. Хората със сърце! Защото сърцето и обичта никога няма да минат от мода! Обичам те, Яне! Продължавай да отпускаш и свиваш сърцата! Благодаря ти за таланта!"
Тони Димитрова

"В стиховете на Яна Вълчева има нещо разпознаваемо още преди да сме го назовали – онова тихо място в човека, където любовта и паметта отдавна са престанали да бъдат две различни неща. „Помниш ли…“ е книга за нежността, която оцелява. За жената, която може да бъде едновременно силна и ранима, безстрашна и уплашена, горяща и тиха. За любовта не като съвършенство, а като човешка необходимост – понякога светла, друг път болезнена или невъзможна, но винаги истинска в мига, в който е преживяна. Яна не се срамува да казва „обичам“. И точно в тази откровеност е силата на стиховете ѝ. Защото сред свят, който все по-често ни учи как да се предпазваме, тази книга ни припомня нещо много по-важно – как да останем отворени към другия."
Ива Спиридонова

„Помниш ли… е поезия за онова особено човешко време, което не се измерва с часовници, а със срещи, пропуснати мигове, завръщания и хора, останали да живеят в нас дълго след като присъствието им се е превърнало в памет. В тази книга любовта не е обещание за безоблачно щастие. Тя е изпитание на способността ни да останем живи отвътре – да помним, да прощаваме, да чакаме, да губим и въпреки загубеното да не се отказваме от близостта. Затова в „Помниш ли…“ любовната изповед постепенно нараства и се превръща в разговор за времето, което ни отнема толкова много, но не успява да ни отнеме онова, което сме обичали истински. И може би най-красивият въпрос на тази книга не е дали другият още помни. А дали самите ние сме запазили смелостта да обичаме, след като вече знаем колко боли.“
Симеон Илиев Аспарухов

Дежавю

Шум сред есенни стъпки,
малка гара. И ти…
Знам къде ще замръкнем.
Знам и как ще боли…
Помня как ще се влюбим
от предишен живот.
После как ще изгубим
всичко… Това е урок!
Пак така наредихме
този пъзел, нали?
Нищо свое не скрихме
в неотложния миг.
Трябва нещо да вземем,
щом отново сме тук.
Но дали ще приемем –
пътят вече е друг…
Малка гара в сумрака,
есен в горски пейзаж.
Виж, Съдбата ни чака
като съдник и страж…

Още двеста години

Някъде там, преди двеста години
ти си ме срещнал, нали?
И вероятно си щял да отминеш
моите тъмни очи…
Аз съм те спряла с жест непохватен,
да ме насочиш към друг,
ти, разпознал силуета в мъглата,
си го нарекъл съпруг…
И като мъж в целомъдрена възраст
си премълчавал вина.
Аз съм си мислела: сигурно търси
някаква друга жена…
И сме пропуснали двеста години…
Двеста!!! До срещата днес.
Мислиш си: може би пак ще отмине…
Без неудобство и стрес…
Аз разпознавам неловките мисли
и се изнизвам в нощта.
Само че тъй неочаквано плисва
насред площада дъждът.
Ти се събличаш – да ме загърнеш
в тъмно, уютно сако.
Аз се надявам да ме прегърнеш
насред площада. Дано!
Иначе знам, още двеста години
ще се изгубим в мъгла.
После ще дойдеш, ще се разминем…
Докато свърши света…
Яна Вълчева

Яна Вълчева живее и твори в Бургас. Автор е на шест поетични и две детски книги. Инициатор е на литературните проекти „С гласа на Бургас“ и „Споделени дълбини“. Носител е на награди от Национален конкурс за поезия „Усин Керим“, Национален поетичен конкурс „Майко моя, моя Богородице“, Национален Фестивал „Бургас и морето“ и други. По нейни стихове са написани редица песни, най-популярна от които е едноименната „Помниш ли?“, в изпълнение на Тони Димитрова, с музиката на Иван Гогов. Стихотворение на Яна Вълчева е включено в литературните табели на първото българско село на книгата – с.Челопек, пълноправен член на Международната организация на градовете на книгата.

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg