Освен терора: Моделиране на новия писател на НРБ 1944 - 1956

Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за фигури, сенки, думи и действия, мяркащи се зад кървавата му завеса в амалгама от репресии, страхове, привилегии, марксистко-ленинска просвета, писане по партийно-държавна поръчка, планово държавно книгоиздаване, цензурни забрани и позволения, официални почести и пр. Така новият писател на НРБ се откроява като образцов инструмент за литературно производство на социалистически реализъм. Едно битие в творческа несвобода, в страх, труд и радост. Освен терора.

Книга двадесет и четвърта от поредицата Литературата на НРБ: История и теория на Нов български университет.

Пламен Дойнов (1969) е професор в Нов български университет. Поет, драматург и литературовед. Директор на научноизследователската програма Литературата на Народна република България (1946 - 1990), реализирана от департамент Нова българистика на НБУ. Автор на множество монографии, сред които Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989 (2011 г.), Алтернативният канон: Поетите (2012 г.), Литература, размразяване, разлом: 1962 (2015 г.), Литература на случаите: от Тютюн до Хайка за вълци (2017 г.), Поколение и поезия. 1956 - 1989 (2018 г.), Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ (2020 г.) и други. За изследванията си е носител на наградата Христо Г. Данов в категория Хуманитаристика (2012 г.), на наградите Иван Радославов и Иван Мешеков (2015 г.) и Иван Динков (2016 г.), за поезията си - на Иван Николов (2004 г.; 2012 г.) и Николай Кънчев (2012 г.; 2016 г.), за драматургията си - на Иван Радоев (2001 г.) и Аскеер (2006 г.). От юли 2020 г. е ректор на Нов български университет.