Персонализмът

"Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е развлечението на Паскал, естетическият стадий на Киркегор, неавтентичният живот на Хайдегер, отчуждението на Маркс, недобросъвестността на Сартр. Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия регистър - за вулгарността. Личностният живот започва със способността за прекъсване на контакта със средата, с това да овладееш себе си, да се вземеш в ръце, за да се съсредоточиш върху един център, да се събереш."
Еманюел Муние

Еманюел Муние (1905 - 1950) е една от ключовите фигури на френския персонализъм, разбиран не толкова като система и учение, колкото като интелектуална позиция, която поставя ударението върху значимостта на човешката личност, и основател на неговия теоретичен орган - списание Еспри. Съчинението му Персонализмът е публикувано за пръв път през 1949 година в поредицата Какво знам? на Прес юниверситер дьо Франс и претърпява множество преиздания. В него откриваме своеобразна синтеза на основните идеи на философа, определян като Сократ на XX век.

ЕТ Веселин Праматаров - Сонм
София, 1326
жк. Обеля, бл.245, вх. А
sonm@abv.bg

Кратък увод към въпроса за личностния универсум
Структурите на личностния универсум

• Въплътеното съществуване
• Комуникацията
• Интимната конверсия
• Противопоставянето
• Условната свобода
• Висшето достойнство
• Ангажирането

Персонализмът и революцията през XX век
Индекс на имената