Едно от имената, които безспорно са останали значими не само в историята на философията, но и в историята на литературата, културата, теологията, е Сьорен Киркегор - мислител, който трудно се вмества в дефиниции. Неговото тематично богато творчество е било и е катализатор на идеи, които вдъхновяват с ясните си послания и ориентацията си към нещо светло и възвишено.
Киркегор е достатъчно известен на българския читател, той е датчанин по произход, роден през 1813 г. в Копенхаген. Определян е като първия философ екзистенциалист. Това определение е вярно от гледна точка на развитието на философската и теологическата ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Вторият том от съчиненията на Сьорен Киркегор съдържа двете части на книгата му "Или-или" - "Житейски фрагмент, издаден от Виктор Еремита (псевдоним на автора). Тук се преплита естетическите схващания на живота с един етически светоглед. Преводът е дело на Стефан Начев.
"Киркегор търси истината, която именно осмива, оплаква и проклина, която е само "субективно целесъобразена", която е истина само и защото е полезна и изгодна, защото улеснява живота и облекчава съществуването. И ако в "Или-или, въпреки изразените категорични предпочитания на самия Киркегор, липсва дидактична повеля, ... |
|
|
с постоянно позоваване на Сократ. ... "Философията на Киркегор е в някаква степен поетизация на собствения му живот - на реалността и мечтата на този живот. Тя започва и завършва с индивида. Индивидът е действителният корен, сърцевината, истинското средоточие на тази философия.
Философията не трябва да се занимава нито с природата на природното цяло, нито със законите, чрез които и благодарение на които може да се познае това цяло, а връщайки се от спекулациите на чистото мислене към условията и възможностите на съществуването, да помогне на индивида да направи своя избор сред предоставените му форми на живот. ... |
