Любов и воля

Любов и воля Роло Мей Времетраене: 1:06 мин. Смисълът на тревожността Роло Мей Времетраене: 0:54 мин. Смелостта да твориш Роло Мей Времетраене: 1:21 мин. Големите митове за интимните взаимоотношения Матю Джонсън Времетраене: 1:27 мин. Какво казва тялото Джо Наваро, Марвин Карлинс Времетраене: 1:08 мин. Влиянието. Психология на убеждаването Робърт Чалдини Времетраене: 1:07 мин. Непознати на самите себе си Тимоти Д. Уилсън Времетраене: 1:25 мин. Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното Дейвид Дисалво Времетраене: 1:12 мин. Твоето его е врагът Райън Холидей Времетраене: 1:03 мин.

"Какво става, когато се опитаме да отстраним демоничното от нашия живот? Възможно ли е силната воля да разруши любовта и да ни лиши от способността да обичаме? Дали пък любовта не е убиец на волята?

Като се оттласква от викторианския морал, Роло Мей се впуска в психоаналитично изследване на любовта, секса, волята и неосъзнатите намерения, за да създаде една увлекателна и вълнуваща книга, в която с щедра ръка сее идеи, за да пожъне прозрения. Любов и воля е преходно стъпало, предизвикателна амалгама между строго научната Смисълът на тревожността и вдъхновената Смелостта да твориш.

Роло Мей е от тежката артилерия на екзистенциалистите, които могат да се похвалят с много авантюристи, хора на чувствата, иконоборци, но не и с кой знае колко интелектуални колоси. Наред с Тимъти Лиъри и Джек Керуак той създава почвата, на която избуяват децата цветя - хипитата - и студентските бунтове в Щатите."
Кънчо Кожухаров, преводач и писател

"Мъдра, богата, остроумна и задължителна... Тя би следвало да оглави всеки списък на важни книги."
Ню Йорк Таймс

"Нашият шизоиден свят

Поразителното за любовта и волята в наши дни е, че докато в миналото те винаги са ни били представяни като отговор на житейските трудности, сега самите те са станали проблемът. Любовта и волята винаги стават по-трудни в преходни времена, а нашият век е епоха на радикален преход. Старите митове и символи, по които сме се ориентирали, сега са изчезнали, тревожността вилнее; ние се вкопчваме един в друг, за да се самоубедим, че това, което изпитваме, е любов; не проявяваме воля, защото се страхуваме, че ако изберем едно нещо или един човек, ще изгубим другия, и сме прекалено неуверени, за да поемем риска. Рухнали са свързващите емоции и процеси, двата водещи примера за които са любовта и волята. Индивидът е принуден да се насочи навътре в себе си; той бива обсебен от новата форма на проблема за идентитета, а именно: Дори и да зная кой съм, аз не съм от значение, Не съм способен да влияя на другите. Следващата стъпка е апатията. А тази след нея е насилието. Защото никое човешко същество не може да устои на непрекъснато вцепеняващото го усещане за собственото му безсилие.

Наблягането на любовта като решението за житейските трудности е било тъй голямо, че самооценката на хората се е повишавала или спадала в зависимост от това дали са я постигали. Онези, които са вярвали, че са я открили, затъвали във фарисейство, уверени във видимото доказателство за тяхното спасение, тъй както за калвиниста богатството е било осезаемо доказателство, че той се числи сред избраните. Онези, които не успявали да я изпитат, не просто бивали повече или по-малко лишени от нея, но и на по-дълбоко и по-разрушително вътрешно равнище тяхната самооценка бивала подкопана. Чувствали се белязани като някакъв нов вид парии и при психотерапия биха признали, че се будят в малките часове на утрото не непременно самотни или нещастни, но тормозени от гнетящото ги убеждение, че някак са пропуснали великата тайна на живота. А междувременно - с нарастването на процента на разводите, увеличаващото се банализиране на любовта в литературата и изкуството и факта, че за много хора сексът е станал по-безсмислен, тъй като е по-достъпен - тази любов започнала да изглежда ужасяващо изплъзваща се, ако не и същинска илюзия. Някои членове на новата политическа левица стигнали до заключението, че любовта е унищожена от самата природа на нашето буржоазно общество, и реформите, които предлагали, имали конкретната цел да създадат свят, в който любовта е по-възможна.

При подобна противоречива ситуация е разбираемо, че сексуалната форма на любовта - най-ниското общо кратно по стълбицата на спасението - е погълнала вниманието ни; защото на секса - тъй като е вкоренен в биологията на човека, от която не може да избягаме - винаги можем да разчитаме да ни даде поне видимост за любов. Но за западния човек сексът също е станал по-скоро изпитание и тегоба, отколкото негово спасение. Излизащите изпод печатарските машини книги за техниката в любовта и секса, макар и да стават бестселъри за няколко седмици, кънтят на кухо: защото повечето хора, изглежда, съзнават на някакво рядко обсъждано равнище, че характерната припряност, с която преследваме техниката като наш път към спасението, е правопропорционална на степента, в която губим от поглед спасението, към което се стремим. Стар и ироничен навик на хората е да бягаме по-бързо, когато сме изгубили пътя си; и ние се вкопчваме по-ожесточено в изследванията, статистиката и техническите помагала в секса, когато сме загубили ценностите и смисъла на любовта. Каквито и достойнства или недостатъци да имат сами по себе си проучванията на Кинси и изследванията на Мастърс-Джонсън, те са симптоматични за една култура, в която все повече се губи личният смисъл на любовта. Любовта е приемана като мотивираща сила, авторитет, на който може да се разчита, че ще ни тласне напред в живота.

Ала огромната промяна в наши дни показва, че под въпрос сега се поставя самата мотивираща сила. Любовта сама по себе си се е превърнала в проблем. И действително, любовта е станала толкова вътрешно противоречива, че някои хора, изучаващи семейния живот, заключават, че любов е просто названието на начина, по който по-властните членове на семейството контролират останалите. Любовта, твърди Роналд Ленг, е прикритие за насилието. Същото може да се каже за волята. От нашите викториански предци ние сме наследили убеждението, че единственият истински проблем в живота е да решим рационално какво да направим, а сетне волята ще се появи като средство, което да ни накара да го сторим. Сега вече не става въпрос да решим какво да правим, а да решим как да решим. Под въпрос е поставен самият фундамент на волята. Илюзия ли е волята? Много психолози и психотерапевти от Фройд насам са твърдели, че тя е илюзия. Термините сила на волята и свободна воля, така необходими в речника на нашите бащи, почти напълно са изпаднали от всяка съвременна софистицирана дискусия; или пък думите се използват в подигравателен смисъл."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Въведение: Нашият шизоиден свят
Проблемите като пророчества
Артистът и невротикът
Невротичното като пророческо
Появата на апатията
Любов

• Парадокси на секса и любовта
• Сексуална пустош
• Спасение чрез техника
• Новото пуританство
• Фройд и пуританството
• Мотиви за проблема
• Въстанието срещу секса
• Ерос в конфликт със секса
• Завръщането на потиснатия Ерос
• Какво е Ерос?
• Еросът при Платон
• Фройд и Ерос
• Съюзът на Ероса: един казус
• Отвратителният Ерос
• Любов и смърт
• Любовта като близост със смъртта
• Смъртта и обсебеността от секса
• Трагичният смисъл в любовта
• Трагичното и разделянето
• Контрацептивите и трагичното
• Любовта и демоничното
• Дефиниране на демоничното
• Възражения към термина
• Демоничното в позитивната психотерапия
• Няколко исторически резонанса
• Любовта и демоничното
• Демоничното в диалога
• Диалог и интеграция
• Етапи на демоничното
• Демоничното и анонимното
• Демоничното и знанието
• Назоваване на демоничното
• Назоваване на демоничното в терапията

Воля

• Волята в криза
• Подриване на личната отговорност
• Противоречие във волята
• Случаят Джон
• Волята в психоанализата
• Илюзия и воля
• Желание и воля
• Смъртта на силата на волята
• Антиволевата система на Фройд
• Желанието
• Болестта като неспособност да желаем
• Отсъствие на способност да желаеш
• Уилям Джеймс и волята
• Интенционалност
• Корените на интенционалността
• Примери от психоанализата
• Перцепция и интенционалност
• Тялото и интенционалността
• Воля и интенционалност
• Интенционалността в терапията
• Случаят Престън
• Етапи в терапията
• От желание към воля
• От желание и воля към решение
• Човешката свобода

Любов и воля

• Връзката между любов и воля
• Любовта и волята се блокират една друга
• Импотентността като пример
• Въображение и време
• Съединяване на любовта и волята
• Смисълът на грижата
• Грижата в любовта и волята
• Митът за грижата
• Грижата в наши дни
• Общност на съзнанието
• Любовта като нещо лично
• Аспекти на любовния акт
• Създаване на съзнанието
• Любовта, волята и формите на обществото

Бележки