"Какво става, когато се опитаме да отстраним демоничното от нашия живот? Възможно ли е силната воля да разруши любовта и да ни лиши от способността да обичаме? Дали пък любовта не е убиец на волята?
Като се оттласква от викторианския морал, Роло Мей се впуска в психоаналитично изследване на любовта, секса, волята и неосъзнатите намерения, за да създаде една увлекателна и вълнуваща книга, в която с щедра ръка сее идеи, за да пожъне прозрения. "Любов и воля" е преходно стъпало, предизвикателна амалгама между строго научната "Смисълът на тревожността" и вдъхновената "Смелостта да твориш". ... |
|
|
В това преработено издание на неговия класически труд - първата съвременна книга за тревожността след Фройд и Киркегор - психологът Роло Мей вкарва подреденост и яснота в темата за тревожността.
Роло Мей оспорва идеята, че "умственото здраве означава да живееш без тревога", защото е убеден, че тя е необходима, за да бъдеш човек. Той изследва как тя облекчава отегчението, изостря чувствителността и произвежда напрежението, което е необходимо за предпазването на човешкото съществувание. Мей вижда връзка от тревожността до интелигентността, креативността и оригиналността и насочва читателя встрани от ... |
|
|
Роло Мей (1909 - 1994) е един от основните защитници на хуманистичните подходи към психотерапията и е основен американски говорител на европейското екзистенциално мислене, приложено към психотерапията. Той вярва, че психотерапията трябва да е насочена към помагането на хората да открият смисъла на живота си и следва да се занимава с проблемите на съществуването. Задачата на терапевтите е да помагат на хората да откриват начини да допринасят за подобряването на обществото, в което живеят. Роло Мей е познат на българските читатели с книгата "Човек в търсене на себе си" (изд. "Изток-Запад", 2014).
Ами ... |
|
|
Роло Мей е един от най-известните съвременни дълбинни психолози и психотерапевти, чието име е добило особено звучене далеч извън американския континент. Той минава за представител на т.нар. хуманистична психология, т.е. на онази "трета сила" между психоанализата и бихейвиоризма, изхождаща от представа за човека, която не иска да дефинира човешката природа нито чрез нагонните ѝ потребности, нито чрез нейните рефлексни механизми. Мей принадлежи също към групата на "екзистенциалните психолози", които се стремят да въведат феноменологията и екзистенциалната философия в дълбиннопсихологичните мислене ... |
