Проваленият сценарий

Как една политическа операция се превърна в трагедия?

Случаят „Петрохан – Околчица" от февруари 2026 г. предизвика широк обществен отзвук и породи множество въпроси, на които и до днес няма еднозначен отговор. Настоящата книга представлява документално разследване на този случай. Авторът проследява хронологията на събитията, анализира действията на институциите и изследва всички съществени версии, които могат да бъдат извлечени от доказателствения материал. Това не е художествен разказ, нито сензационно изложение. Това е опит чрез фактите, логиката и правния анализ да бъде достигнато възможно най-близо до истината. Защото понякога истината не се крие в липсата на доказателства, а в начина, по който те са били подредени.

В продължение на няколко месеца натоварените с разследването на смъртта на шест души, органи на МВР и Прокуратурата на Република България, се опитват да наложат на българското общество едно конкретно обяснение за случилото се край хижата, стопанисвана от неправителствената организация, наречена „Национална агенция за контрол на защитените територии" и намираща се в близост до прохода „Петрохан", както и в кемпера – собственост на същата организация, – открит в подножието на връх „Околчица" във Врачанския Балкан седмица по-късно.

Още от първия ден на разследването, започнало с откриването на три окървавени мъртви тела на мъже в снега в близост до хижата, подредени едно до друго пред дървена кучешка колиба, публично започна да се налага тезата, че единственото логично и доказано посредством събрани впоследствие доказателства – писмени, гласни и веществени – обяснение за тази, безспорно, голяма трагедия, е ритуално, религиозно мотивирано самоубийство, чийто конкретен механизъм предстои да се установи. Обясненията варираха от това, че един от всяка от двете групи е умъртвил с огнестрелно оръжие от много близко разстояние или от упор другите двама, като впоследствие се е самоубил отново с огнестрелно оръжие, през това, че всеки сам е посегнал на живота си, до това, че в хижата всеки от пострадалите сам е посегнал на живота си, а в кемпера, лидерът на организацията е убил другите двама, а после се е самоубил.

Съвсем умишлено не наричам горното „версия", а обяснение, защото версията – в рамките на едно конкретно разследване на престъпление от този тип – представлява по същество предположение, което предстои да се провери. В конкретния случай, тезата на разследващите и прокуратурата не носи характерните белези на версия на едно от поне няколко предположения за това, какво се е случило, всяко от които равностойно и независимо да бъде тепърва проверено чрез средствата и по реда на действащото наказателнопроцесуално законодателство и методите на криминалистиката, съдебната експертиза и патоанатомията. Не, в конкретния случай, предположението за ритуално самоубийство имаше характер на версия буквално за 24 часа след откриването на първите трупове.

Впоследствие се превърна в обяснението, което разследващи и прокуратура се стремят по всякакъв начин да наложат на обществото и да го представят като единственото възможно, кореспондиращо с доказателства, които тепърва се събират. При това, преди още да бъдат открити другите трима от групата, за които беше установено, че липсват веднага след откриването на първите трупове край хижата, както и че вероятно пътуват с едно конкретно и индивидуализирано буквално в първите часове на разследването моторно превозно средство – кемпер, собственост на организацията, на съществена стойност.

Настоящото изследване има за цел да анализира очертаното по-горе от разследващите и прокуратурата обяснение за всичко случило се с членовете на тази неправителствена организация и да провери съответствието му – преди всичко, с принципите на житейската логика. Да го осмисли чрез анализ на доказателствата, публично оповестени пред различни български медии както от страна на разследващите, така и от интервютата на близки и познати на загиналите, от интервютата и коментарите на редица журналисти, криминални психолози, криминалисти и други създатели на съдържание за различни платформи за видеосподеляне, коментирали материалите от разследването, които Прокуратурата представи на НС. При съобразяване с научната литература в областта на наказателното право и психологията, включително въз основа на принципите на житейската логика, изследването цели да докаже защо всичко случило се на 1 февруари 2026 г. в хижата край прохода „Петрохан" и в подножието на връх „Околчица" между 19.40 и 21.30 часа има съвсем различно, но напълно логично обяснение.

Предвид обстоятелството, че настоящият анализ бе правен успоредно с течащото разследване и бе приключен на 20 април 2026 г., т.е. преди окончателните резултати от разследването да са били оповестени, са възможни някои фактически грешки или несъответствия във връзка с конкретни дати, на които са били извършени определени действия или пък са настъпили конкретни събития. Такива грешки или несъответствия обаче не са в състояние да променят крайните изводи в настоящата версия за причините за тази трагедия – основният предмет на настоящото изследване.

УИ Паисий Хилендарски
Пловдив, 4000
ул. Цар Асен 24
0895 482 175