Странна история

Странна история Рюноске Акутагава Времетраене: 1:03 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Често наричан "баща на японския къс разказ", Рюноске Акутагава (1892 - 1927) е сред първите японски писатели, които добиват голяма популярност извън родината си. Това се дължи отчасти на стилистическата му виртуозност, отчасти на умението да съчетава съществуващите традиции, култури и предания през психологическа или философска перспектива. Днес една от най-престижните японски литературни награди носи името на Акутагава, а част от произведенията му са екранизирани от прочути режисьори като Акира Куросава.

Сборникът "Странна история" включва 22 неиздавани у нас емблематични творби на Рюноске Акутагава. Някои описват тривиални случки или събития, на които се придава особено значение, за да се разкрие морална поука или наблюдение над човечеството. Други ни запознават с тайнствени митологични и фантастични образи, които проявяват изненадващо човешки черти, а трети са автобиографични и отразяват постепенната промяна в психологическото състояние на Акутагава. Всички истории обаче са изпълнени със силни емоции и често завършват по неочакван начин.

"Старост

В чайна ресторанта "Гьокусенкен" в Хашиба имаше репетиция на ичюбуши. От сутринта се бяха скупчили тежки облаци, на обяд найсетне заваля сняг - бе дошло време да се включи осветлението. По въжетата за сняг, опънати край бора в градината, бе натрупало толкова много, че се бяха отпуснали. Ала в стаята, двойно отделена от стъклена врата и плъзгащи се врати, грееше мангал - толкова горещо, че да се замаеш. Злобният генерал Накадзу хвана господин Рокин, който носеше някаква дреха от скъп плат с кафяви златни нишки върху синьо-зеленото си хаори, и му рече подигравателно:
– Я съблечи едното. Ще вземе да ти падне помадата.

Освен господин Рокин бяха дошли три гейши от Янагибаши и собственичка на чайна в Дайчи. Всички бяха прехвърлили четирийсетте. Съпругите на господин Огава, генерал Накадзу и останалите и възрастният човек бяха само шестима. Мъжете гости бяха прегърбеният учител по ичюбуши на име Уджи Шигьо и седем-осем начинаещи господа, трима от които знаеха пиеси от трите упълномощени театъра и за правителствените инспекции по време на фестивала Санно. Сред тези хора течаха оживени разговори за репетициите на гидаю, които се състояха в общежитието на Тобая във Фукугава, и за срещата на събирачите на сенджафуда, чийто домакин беше Цуто от крайбрежието на Ямаширо.

Традиционната японска стая беше голяма около трийсет метра и изглежда, бе най-широката в къщата. Тук-там електрическата светлина, която идваше от хартиения фенер, оставяше кръгли сенки по кедровия таван. В тъмната ниша имаше сливови клонки и нарциси, елегантно поставени в стара медна ваза. На стената висеше свитък, вероятно написан от четката на Тайги. Дребен надпис прорязваше средата на изветрялата хартия от жълт бананов плат: "Червеникав плод - съзерцават го птица и камелия." От малката селадонова кадилница, оставена на палисандровата етажерка, не се издигаше дим - съвсем бе застинал. Навяваше на зима. Отпред бяха постлани два килима, които изцяло покриваха пода. Ярката им алена жар се отразяваше и по кожата на шамисена, и по ръцете на свирещите, и по поставката от рафинирана пауловния, върху чийто емайл бе издълбан семеен герб с формата на цвете. Всички се бяха настанили от двете страни на нишата, обърнати с лице към нея. Господата седяха от дясната страна: на почетното място - учителят Шигьо, до него - генерал Накадзу, след това - господин Огава. От лявата страна бяха отделени дамите. На най-нископоставените места отдясно седеше възрастният човек.

Той се казваше господин Фуса - старец, навършил шейсет години по-миналата година. Помнеше вкуса на сакето в чайните, когато беше на петнайсет, а през годината преди да стане на двайсет и пет се бе опитал да извърши двойно самоубийство от любов с млада високопоставена куртизанка от публичния дом "Дайкоку Кинпей". След това за кратко пропиля магазина за ориз, оставен в наследство от родителите му. Разбираше от всичко, но не умееше нищо, страдаше от алкохолизъм. Когато учителят му по утадзава критикуваше поезията хайкай, той също го правеше. Така припечелваше по нещо и за известно време успяваше да върже двата края, но за щастие, сега в този чайна ресторант за него се грижеше далечен роднина. Според думите на генерал Накадзу детският дух на господин Фуса, докато бил в разцвета на силите си, беше незабравим - вечерта на фестивала Канда носел юката, която напомняла за порой в полето, и пеел с цяло гърло."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Три дни вода
Старост
Ад на самотата
Баща
Въшки
Късмет
Кучетата и свирката
Драконът
Вещица
Зелен лук
Ду Дзъчун
Сянка
Странна история
Странна среща
Бог Агни
Майка
Хлад
Конските крака
Зла поличба
Пролетна нощ
Регистър на покойниците
Сън