Най-добрите японски разкази

Най-добрите японски разкази Времетраене: 0:44 мин. Редът на капитала Клара Е. Матеи Времетраене: 0:56 мин. Как мисли кучето Хана Малой Времетраене: 0:53 мин. Разкрий лъжата Ейми Тинтера Времетраене: 1:05 мин. Мисли за мен Бека Мак Времетраене: 0:56 мин. Изкуството на общуването и секса Калин Николов Времетраене: 1:05 мин. Последната любовна песен Лусинда Райли Времетраене: 0:59 мин. Разгледайте отвътре!: Изкуственият интелект Алекс Фрит, Виктория М. Уилямс Времетраене: 0:55 мин. Справихме се, хлапе! Мемоари Антъни Хопкинс Времетраене: 0:55 мин. Видове листосъбирачи и духалки Времетраене: 3:07 мин. Нашата Коледа. Разкази - книга 3 Времетраене: 0:49 мин.

Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония.

Представените в антологията писатели са не по-малко разнолики от историите, които разказват - сред тях са както бележити имена като модерния класик Рюноске Акутагава и носителя на Нобелова награда за литература Ясунари Кавабата, така и по-слабо известни автори, чиито произведения досега не са били превеждани на български.

Книгата е част от поредицата Плеяди на издателство Изток - Запад.

"Лисицата

Звукът на сухи листа, надбягващи се из градината, звукът на вятър, тряскащ хартиените врати.

Един следобед в моя зимен кабинет, до премрежен малък прозорец, сякаш в памет на есенното вечерно поле, където се бях разделил с любовта си преди няколко години, се бях привел самотно към мангала и четях биографията на Тургенев.

Една лятна вечер, докато той бил още дете и не познавал живота, Тургенев се скитал из градината на баща си, гъсто обрасла с дървета и храсти. При обраслия с плевели бряг на старо езерце той се натъкнал на жалка гледка на жаба и змия, опитващи се да се изядат взаимно. В невинното си детско сърце Тургенев веднага се усъмнил в Божията доброта... Докато четях този пасаж, по някаква причина си спомних за плашещата стара градина на бащината ми къща в Коишикава, където съм роден. В онези дни, вече преди повече от трийсет години, каналът на квартал Суидо течеше като селски поток през обсипани с традесканция поля.

По това време на пазара тук-таме се появяваха пусти домове на васали и придворни от по-нисък ранг в стария шогунат. Като купи група от тях, баща ми построи просторно ново имение, в което остави непокътнати старите горички и градини. По времето, когато съм се родил, декоративните стълбове в нишите на новата къща вече са били придобили част от мекия си блясък чрез кърпата за полиране. Мъхът растеше все по-надълбоко върху камъните на градината, която си беше точно такава, каквато винаги е била, а сянката на дърветата и храстите ставаше все по-гъста. Далеч отзад, в най-тъмната част на тези горички, имаше два стари кладенеца, за които говореха, че са останали от първоначалните домакинства. Единият от тях в продължение на пет или шест години, още от преди раждането ми, постоянно беше запълван от нашия градинар, Ясукичи, с всякакъв боклук от градината, като мъртви борови иглички, счупени клони на криптомериите и окапали листа от черешите. Една вечер в началото на зимата, когато току-що бях навършил четири, гледах как Ясу работи. След като подготви боровете, палмите и банановите дървета за сланата, той разби стените на кладенеца, които бяха покрити с гъби, изсъхнали до бяло като плесен. Това е един от многото ми плашещи спомени от градината. Множество мравки, стоножки, червеи, дребни змии, ларви, щипалки и различни други насекоми, спящи в зимния си дом, изпълзяха между прогнилите дъски и започнаха да се гърчат и хлъзгат в студения зимен вихър. Много от тях умираха на място, оголвайки мръсните си бели коремчета. С помощника си, когото беше довел със себе си, Ясу събра окапалите през деня листа и мъртви клони и ги подпали заедно с нацепените дъски от кладенеца. Започна да изгребва с бамбукова метла насекомите и извиващите се змии, които се бяха разпълзели, и да ги изгаря живи. Огънят рязко пращеше. Нямаше пламък, само влажен белезникав дим, който излъчваше неописуемо лоша миризма, докато се издигаше към високите върхове на старите дървета. Зимният вятър, веещ опустошително сред тях, сякаш разпространяваше тъмната нощ из цялата градина. Дойката ме викаше гръмогласно откъм невидимата къща. Внезапно избухнах в сълзи и Ясу ме поведе за ръка обратно към къщата.

Ясу грижливо изравняваше земята над затрупания стар кладенец, но по време на пролетните дъждове, вечерните превалявания, бурните дни и останалите периоди на стихии повърхността на земята се спускаше с един-два фута. По-късно заградиха района с въжета и на никого не се позволяваше да се приближава. Спомням си, че и двамата ми родители ми казаха особено строго да не припарвам дотам. Що се отнася до другия стар кладенец, той е наистина най-ужасяващият ми спомен от този период, който не бих могъл да забравя, дори и да се опитам. Кладенецът изглеждаше изключително дълбок - толкова, че Ясу дори не направи опит да го запълни. Не знам каква къща стои сега в този имот, но несъмнено кладенецът, заедно със старото дърво край него, е все още там в един от ъглите на двора.

Отзад около кладенеца като около светилище, за което се говори, че е обитавано от духове, се издигаше кедрова горичка, в гъста мрачна тишина както през лятото, така и през зимата. Това правеше тази част от градината още по-плашеща. Зад горичката имаше черна дървена ограда със заострени върхове на коловете. Отвъд нея от едната страна беше пустеещият път към храма Конго на върха на хълма, а от другата - бедняшко градче, което баща ми никога не беше харесвал и за което казваше: "Само ако можеха да съборят това място..."

Баща ми първоначално беше купил място, съдържащо три малки имения. Сега всичко беше наша собственост, но старият кладенец се намираше в късче пустош в основата на скала, далеч надолу по склона от мястото, където беше построена къщата, и беше почти забравен от хората в домакинството. Майка ми често питаше баща ми защо е купил това безполезно късче земя. Отговорът на баща ми беше, че ако не го беше направил, в подножието на хълма щеше да се издигне бедняшки квартал. И щеше да ни се наложи да гледаме мръсните керемидени покриви и прането, сушено на слънцето. Като го беше купил и го беше оставил непокътнато, беше запазил долината тиха и приятна. Вероятно за баща ми зловещите форми на старите дървета, виещи с вятъра, плачещи с дъжда и държащи нощта в ръцете си изобщо не бяха страшни. Даже имаше моменти, в които неговото тържествено, ъгловато лице изглеждаше по-невъзмутимо от крив боров чвор."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор от американския преводач
Лисицата - Кафу Нагаи
Внезапна буря - Тон Сатоми
Градината - Рюноске Акутагава
Трева - Гусабуро Юичия
Планината Хией - Риичи Йокомицу
Бръшлянови порти - Каноко Окамото
Есенен вятър - Гишу Накаяма
Синигерът - Ясунари Кавабата
Една жена и войната - Анго Сакагучи
Диамантът от Борнео - Фумико Хаяши
По планинското било - Морио Кита
Грозни демони - Юмико Курахаши
Бамбукови цветове - Цутоми Мидзуками
Покана за самоубийство - Джуничи Ватанабе
Бележки на американския преводач
Речник на термините