Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век. Те включват носталгичен портрет на детството в Лисицата на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в Една жена и войната на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в Покана за самоубийство на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в Диамантът от Борнео на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в Есенен вятър на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония. ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
Нанасе е неволна воайорка, която може да наднича там, където никой няма задръжки. Тя чете мислите на хората около себе си. Това е нейната строго пазена тайна. Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от ... |
|
|
Двуезично издание на български и японски език. ... Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на "Мандарините") в книгата са преведени за пръв път на български език. Съставители и преводачи са Людмила ... |
|
|
Пътешествието на една севернокорейка към свободата. ... Едно момиче, което минава през Ада, за да живее. Семейството на Йеонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13. Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка ѝ успяват да избягат в ... |
|
|
Чарлс Буковски (1920-1994), прозаик и поет, знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е сред най-тиражираните и превеждани американски автори, а според доста мнения - и най-подражаваният. Творчеството му наброява около 50 книги - поезия, проза, есеистика, сценарии. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно говори за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
Родният ти дом е твоята съдба. ... Авторката на бестселъра Върни се към живота - Гюлсерен Будайъджъоглу, разказва две истински истории за болката от детството и за любовта, която спасява. В романа Момичето на прозореца, както и в другите ѝ произведения, авторката всъщност е един от главните герои. Всеки ден в своя кабинет в клиниката Медальон тя се среща с какви ли не хора и с техните трудни съдби. Терапията е мъчителен и труден процес, защото печатът на съдбата често е неумолим и е белязал душите и живота на хората. Историята на главните герои е истинска и затова въздейства и разтърсва читателя. Предизвиква у ... |
|
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
