Истории с животни, разкази и басни

Марк Твен Времетраене: 4:14 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

Съставител: Иван Атанасов. В ръцете ви е сборник със събрани кратки истории на големия американски писател Марк Твен, посветени на животинското царство и мястото на човека в него. Тук ще срещнете безопашат кон, хапещи камили, куче с опашка като спуснато наполовина знаме, магарешки заек, птиците кукабу и моа, рибата орниторинхус. Ще прочетете кучешки писма и записан разговор на гарвански. И не на последно място - ще научите важни азбучни истини: че сойката е човек, колкото и читателят, бълхата, строго погледнато, не е птица, а светът може да бъде спасен, ако го ръководи кралско семейство от котки.

Всичко е така, както ни го е казал Марк Твен: "В един текст читателят намира онова, което сам е поставил между текста и огледалото на своето въображение. Може и да не си вижда ушите, но те са там."

Както във всички книги на Марк Твен, и тук ще намерите важни неща от живота такива, каквито са. Във всеки случай от гледна точка на този сборник те са необикновени и смешни. Насладете им се!

Книгата е част от колекцията Плеяди на Изток - Запад.

"Имало едно време един художник, който нарисувал малка, но много хубава картина и я окачил така, че да се вижда в огледалото. Казал: "Това удвоява разстоянието и смекчава щрихите, но така картината изглежда два пъти по-хубава от преди."
Обитателите на гората научили това от котарака на къщата, на когото много се възхищавали, защото бил извънредно начетен, изискан и цивилизован, извънредно учтив и благовъзпитан, и им казвал неща, които те дотогава не знаели и които по-късно им се виждали невероятни. Животните до такава степен се развълнували от последната новина, че започнали да задават въпроси, за да разберат подробностите. Попитали котарака какво представлява картината и той им обяснил:
– Плоска е. Възхитително плоска, чудесно плоска, омагьосващо плоска и изящна. Ах, и е толкова красива!
Думите му направо ги подлудили и те казали, че са готови да дадат всичко на света, за да видят картината. После мечката попитала:
– Какво я прави толкова красива?
– Това как изглежда - отвърнал котакът.
Казаното ги изпълнило с възхита, но не били сигурни, че разбират. Въпреки това се развълнували повече от всякога. После кравата попитала:
– А какво представлява огледалото?
– Това е дупка в стената - казал котакът. – Поглеждаш в нея и виждаш картината. Толкова префинена, очарователна, ефирна и вдъхновяваща е тя със своята невъобразима красота, че усещаш как главата ти се върти; върти се безспирно и можеш да припаднеш от екстаз. До този момент магарето си мълчало, но сега започнало да сее съмнения. Казало, че след като никога дотогава не били чували за такава красота, вероятно и сега нямало нищо такова. Казало, че когато се явява нужда от многосрични прилагателни, за да обсипем с тях един красив предмет, това прави нещата подозрителни. Веднага се разбрало, че тези съмнения оказват въздействие върху животните, при което котакът си тръгнал обиден. За два дни темата била изоставена, но междувременно любопитството набирало скорост и се усещало, че интересът се е възобновил. Тогава животните се нахвърлили върху магарето, че е развалило нещо, което е можело да им достави удоволствие, понеже просто допускало, че картината не е красива, без да има доказателства това да е случаят. Магарето не се притеснило. Било спокойно и казало, че има един начин да се установи кой е прав - той или котакът. Животните изпитали облекчение и благодарност и го помолили веднага да иде и да провери, което то и направило. Магарето обаче не знаело къде да застане и погрешно застанало между картината и огледалото. В резултат картината нямала шанс да бъде видяна. Магарето се върнало у дома и казало:
– Котакът ни е излъгал. В дупката има само едно магаре. Не видях и следа от нещо плоско.
Магарето беше хубавец и приятелски настроено, но си беше магаре и нищо повече. Слонът попитал:
– Видя ли го добре, ясно ли го видя? Близко до него ли беше?
– Добре го видях, ясно го видях, о, Хати, кралю на животните. Толкова близко бях, че носовете ни се докоснаха.
– Чудна работа - рекъл слонът, - преди котаракът винаги
казваше истината, доколкото знам. Нека друг свидетел направи опит. Ей, Балу, погледни в дупката, а после ела и ни докладвай. Отишъл мечокът, а като се върнал, казал:
– И котаракът, и магарето лъжат. В дупката има само една мечка.
Животните много се изненадали и се озадачили. Сега всеки искал лично да се увери и да научи голата истина. Слонът взел да ги изпраща едно по едно. Най-напред изпратил кравата. Тя открила в дупката само една крава. Тигърът намерил там само един тигър. Лъвът намерил само един лъв. Леопардът намерил само един леопард. Камилата намерила камила и нищо друго. Хати се разгневил и казал, че ще научи истината дори ако за това се наложи да иде сам. Когато се върнал, използвал за всичките си поданици обидната дума лъжци и се вбесил неудържимо заради поведението и менталната слепота на котката. Казал, че само един късоглед глупак не би видял, че в дупката има слон.

Поука от името на котака

В един текст читателят намира онова, което сам е поставил между текста и огледалото на своето въображение. Може и да не си вижда ушите, но те ще са там."
Из книгата

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Басня
Буболечки!
Жестокост към животните (1)
Джим Смайли и неговият скачащ жабок
Конят на Фиц Смайт
Жестокост към животните (2)
Поклонника
Кучетата на Константинопол
Сирийски камили (1)
Забележителният Йерихон
Поклонници на коне
Арабите и техните жребци
Койотът - алегория на Лишението
Полет и шумол
Сирийски камили (2)
Мексикански копитар от класа
Пенсионираният млекарски кон
Изобретение, което кара мухите да ругаят
Питър и пенкилерът
Щипалката и пуделът
Бръмбари, птици и Том на сутринта
Котешка приказка
Нахалните гарвани
Историята на Джим Бейкър за синята сойка
Няколко поучителни басни за момчета и момичета от доброто старо време
Видиотената мравка
Бой с петли в Ню Орлийнс
Бриксвилските безделници
Рецепта за повсеместен мир
Писмата на едно куче до друго куче
Феноменалната бълха
Хък убива птица
Птицата с най-правилна граматика
Мравките и истинската религия
Моряците и санбернарът
Мястото на човека в света на животните
Прекрасната моа
Неподражаемият орниторинхус
Присмехулната кукабура от Аделаида
Фосфоресцентната змиорка
Своенравната сврака
Птицата на птиците
Най-ужасната песен, известна на орнитологията
Почтителният хамелеон
С прилеп в джоба
На лов за хитри пуйки
Писмо до Лондонското антививисекционно дружество
Роза и враните
Убиецът
Пчелата
Мухите и руснаците
Превъзходството на домашната муха
Госпожа Клемънс завладява пазара с мухи
Едисоновците на животинския свят
Човекът и другите животни
Президентът на лов за крави
Когато получих слон за Коледа
Джунглата обсъжда човека