По покривите

По покривите Катрин Ръндъл Времетраене: 0:55 мин. Добрите крадци Катрин Ръндъл Времетраене: 1:09 мин. Изследователят Катрин Ръндъл Времетраене: 1:06 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

В утрото на първия си рожден ден малката Софи се носи сред бурните води на Ламанша в калъф за виолончело. Корабът ѝ е потънал и тя е сред малцината оцелели. Всички смятат, че бебето е сираче, дори Чарлз - симпатичният и ексцентричен учен, който го спасява и отглежда като своя дъщеря. Но Софи вярва, че майка ѝ е жива.

Когато властите заплашват да изпратят момичето в приют за сираци, двамата с Чарлз напускат Лондон с единствената следа, която имат - малка табелка, скрита в калъфа за виолончело. Тя ги отвежда в Париж, където Софи тръгва по стъпките на майка си - толкова неуловими, колкото ехото на далечна мелодия. Задачата е трудна, но Софи открива неочаквана помощ в лицето на Матео, който живее на покривите, може да ходи по въже и е пълен със загадки. Улиците са опасни и за двамата. Но покривите на Париж и цялото небе са техни.

От авторката на "Изследователят" и "Добрите крадци".

"Писател с ярък стил и безгранично въображение."
Филип Пулман

"В утрото на първия си рожден ден едно бебе беше намерено в калъф за виолончело насред водите на Ламанша. Наоколо нямаше други живи същества. Само бебето, няколко стола и върха на кораб, изчезващ в океана. В трапезарията беше звучала музика, толкова гръмка и хубава, че никой не бе забелязал водата, заливаща килима. Цигулките бяха продължили да стържат известно време, след като се бяха разнесли първите писъци. На моменти бе звучало така, сякаш някой пасажер приглася в дует с горно "до".

Бебето беше увито за по-топло в партитура на симфония от Бетховен. Течението го бе отнесло на около миля от кораба, затова го намериха последно. Мъжът, който го прибра в спасителната лодка, също беше сред пасажерите. Той беше и учен, а учените забелязват разни неща. Мъжът забеляза, че бебето е момиченце, косичката му е с цвят на светкавица, а усмивката му е свенлива.

Представете си, че нощта може да говори с глас. Представете си как би говорила лунната светлина или пък мастилото, ако имаше гласни струни. Добавете към всичко това тясно аристократично лице с извити вежди и дълги крайници и вече знаете какво видя момиченцето, когато бе извадено от калъфа за виолончело, за да бъде спасено. Чарлз Максим - така се казваше мъжът - реши да задържи детето, което бе хванал с огромните си протегнати напред ръце, сякаш беше пропукана саксия за цветя. Беше почти сигурно, че момиченцето е на една годинка. Това ставаше ясно от червената розетка, закачена на гърдите му, на която беше изписано "1!".

– Значи така - заяви Чарлз Максим, – или детето е на една годинка, или е станало първенец в някое състезание. Доколкото знам, бебетата рядко проявяват интерес към състезателните спортове. Да предположим ли тогава, че е по-скоро първото?
Бебето го стискаше за ухото с мръсните си пръстчета.
– Честит рожден ден, детето ми - каза той.
Чарлз не само определи рождения ден на момиченцето, но му избра и име. В този първи ден той кръсти детето Софи, защото едва ли някой би възразил.
– Днес ти преживя един драматичен и необикновен ден - заяви Чарлз. – Навярно ще е най-добре да носиш някое съвсем обикновено име. Може да бъдеш Мери или Бети, или пък Софи. В краен случай Милдред. Ти избираш.

Момиченцето се беше усмихнало на името Софи, с което въпросът беше решен. После Чарлз донесе палтото си, загърна го добре с него и го отведе вкъщи с файтон. Валеше лек дъжд, но това не ги притесняваше. Мъжът обикновено не забелязваше какво е времето, а Софи беше оцеляла сред много повече вода същия този ден.
Чарлз не разбираше много от деца. На път за вкъщи той обясни това на Софи:
– Да ти призная, повече ми се удава да разбирам книгите, отколкото хората. С книгите можеш да се погодиш много лесно.

Пътуването с файтона продължи четири часа. Чарлз беше сложил Софи на върха на коляното си и ѝ разказваше за себе си, сякаш се запознаваха на чаено парти. Той беше на трийсет и шест години и бе висок метър и деветдесет. Говореше с хората на английски, с котките на френски, а с птиците на латински. Веднъж се беше опитал едновременно да чете и да язди кон и се беше разминал на косъм със смъртта.
– Но вече ще бъда по-внимателен - увери я той, – заради теб, детенце от калъф за виолончело.
Домът на Чарлз беше прекрасен, но не и безопасен - имаше куп стълбища, хлъзгави настилки и остри ъгли.
– Ще купя малки столчета - заяви той. – И ще си вземем пухкави червени килими! Обаче откъде да си набавим килим? Ти наясно ли си, Софи?

Естествено, Софи не го удостои с отговор. Тя беше твърде малка, за да говори, а освен това беше заспала. Събуди се едва когато спряха на улица, пропита с миризмата на дървета и конски тор. Софи хареса къщата от пръв поглед. Ослепително белите ѝ тухли бяха най-ярките в Лондон и блестяха дори в тъмното. На приземния етаж бяха складирани куп книги и картини, имаше и колекция от паяци. На покрива се разполагаха птиците. А Чарлз живееше в пространството по средата.

У дома, след топлата баня пред печката, Софи изглеждаше много бледа и крехка. Чарлз не беше и предполагал, че бебетата са толкова плашещо миниатюрни създания. Тя почти се губеше между ръцете му. Той изпита облекчение, когато на вратата се почука. Постави Софи внимателно на един стол, върху пиеса на Шекспир, и се качи по стъпалата, вземайки по две наведнъж.

После се върна заедно с едра сивокоса жена. "Хамлет" беше леко подгизнал, а Софи изглеждаше смутена. Чарлз я грабна, като първо се почуди дали да я сложи върху поставката за чадъри в ъгъла, или пък на печката, а след това я настани в мивката. По лицето му се разля широка усмивка.
Из книгата

Катрин Ръндъл е автор на книги за деца, които се продават в многомилионни тиражи и са лауреати на множество награди, включително Waterstones Children's Book Prize, Blue Peter Book Award, Costa Children's Book Award. Член е на научното дружество за ренесансова литература към колежа Ол Соулс и към колежа Сейнт Катрин в Оксфорд. Удостоена е с наградата Baillie Gifford Prize. До момента нейни детски книги издадени в България от издателство Таралеж: Изследователят, Добрите крадци, По покривите, Едно коледно желание и Голямото бягство на зебрата.

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg