Монолози

"Пиша, защото ме привличат
игрите на въображението и
изпитанията на оригиналния синтез -
като частна форма на утопията.
Пиша въпреки абсурдността и
смъртта. Пиша, за да добия
сили и намеря упование сред това
разнебитено и обезверено човечество.
Пиша също, за да се обявя
срещу безразличието, което
всекидневно наблюдавам. Ужасно е
да бъдеш ням срещу онези, които
превеждат всичко на езика на
омразата. Най-сетне пиша,
защото езикът е всичко, което
притежавам - пространството
средоточие на целия ми житейски
опит. Когато пиша, усещам
радостта, че живея. А това е повече,
отколкото да съществувам."
Иван Теофилов

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Просто монолог
Вселената на яйцето
Спомен за Недкович
Раят на земята
В Париж
Страници от дневник
Връщане към Албион
Двойното присъствие на поета
Сред пустинята
Краят на Андрей
Към другото небе
Поетът Путин
А бе предвестник, предзнаменовател
Мохиканът на руския символизъм
Поезия - пробой
In memoriam
Послеслов