Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша.
Неща, идващи ми отвътре - това е книгата.
"Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
|
Автоантология. ... "Говорят много хората за тебе, без да те познават.
Презират те, повеля на живота, отвъд човешкия закон,
отвъд добро и зло, която ми налага - о, глад неуморим
о, жажда ненаситна - да ти се подчинявам,
погълнат цял от бързото ти чудо."
Из книгата ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство".
Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."
Марин Бодаков
"Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат
игрите на въображението и
изпитанията на оригиналния синтез -
като частна форма на утопията.
Пиша въпреки абсурдността и
смъртта. Пиша, за да добия
сили и намеря упование сред това
разнебитено и обезверено човечество.
Пиша също, за да се обявя
срещу безразличието, което
всекидневно наблюдавам. Ужасно е
да бъдеш ням срещу онези, които
превеждат всичко на езика на
омразата. Най-сетне пиша,
защото езикът е всичко, което
притежавам - пространството
средоточие на целия ми житейски
опит. Когато пиша, усещам
радостта, че живея. А това е повече,
отколкото да съществувам."
... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие...
За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"."
Леон Даниел
"Тънка пътека от ... |
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на света, ... |
|
|
Мемоари. ... "Пиша въпреки абсурдността и смъртта.
Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество.
Пиша също, за да се обявя срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата.
Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам – пространството средоточие на целия ми житейски път.
Тези записки са породени от предизвикателствата на живота – непредвидено, спонтанно, безредно, както се роят в паметта ми, дошли с порива на различни по време и настроение изблици."
Иван Теофилов
... |
