Кой уби Джейми Лоурънс

Кой уби Джейми Лоурънс Силия Уолдън Времетраене: 0:46 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Перфектна история! Изумителен финален обрат!

Късно през нощта в една кръчма три жени си споделят тайни, които само алкохолът може да извади наяве. Те не се познават добре, но и трите са свързани с Джейми Лоурънс и знаят в какво е виновен. Накрая единодушно решават, че нещо трябва да се направи. Но когато планът им започва да излиза извън контрол, те започват да се съмняват в себе си и в другите.

Един ден Джейми е открит мъртъв. И изведнъж всичко е заложено на карта. Докато лъжите се разобличават и истината се разкрива, възникват два неотложни въпроса: Кой наистина е виновен? И кой ще трябва да плати?

"Завладяваща история... Перфектна за минисериал с Никол Кидман!"
Джилиан Макалистър

"– Отново сте забравили кафявия сос - възнегодува Тери, докато оглеждаше своя сандвич с бекон, после въздъхна и отхапа парче. - Тези трябва да бъдат свършени до края на деня - Той посочи близкия палет с бетонни блокчета и се взря в екипа си без големи надежди. - Ей! - Всички обаче бяха струпани около един айфон и гледаха някакво клипче в Ютюб.
– Хайде! Къде е бетонобъркачката? Да започваме!

Като криволичеше между купчините тухли и греди, Тери се насочи към задната част на площадката. Там, в ъгъла под сянката на голямата неизползвана постройка, лежеше неговата бетонобъркачка с опряна в нея страна.
– Безполезни чекиджии! - измърмори той. Тогава видя мъжа. Първо възприе костюма му - жена му би го нарекла претенциозен. Беше обут с велурени мокасини от вида, който носеха шумните момчета от Челси, но се различаваха от техните по златните верижки които украсяваха предницата им. После видя и пръчките на парапета със заострени върхове, на които беше набит. Сдъвканият залък от хляб и бекон излетя от устата му.

– Стив - чу се Тери да казва, когато зърна разцъфтялата плът, избутана от железата, минаващи през корема на мъжа. След това с крясък, който прозвуча пронизително и женствено, повтори: - Стив!
Когато неговият бригадир стигна до него, Тери потупваше джобовете на своя суитшърт.
– Дай ми телефона си, приятел - поиска той, без да откъсва очи от трупа. Тъй като Стив не можа да направи нещо повече от това да мърмори: Мамка му, мамка му!, той го взе от него и набра 112.

Съобщи на безизразния глас:
– На строителната ни площадка има труп - после откъсна очи от тялото върху арматурата и ги плъзна по голата фасада отзад. След това каза на диспечера: - Трябва да е паднал.
Едва тогава Тери видя, че кракът на човека потрепва."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg