Руската империя. Едно създание на франките

Второ подобрено издание. "Драги читателю,

Около VIII век хазарската държава се засилва. Хазарите освобождават Киев от български данъци и започват сами да ги събират. Основаването на руската държава води до изменение на съотношението на силите между волжки българи, дунавски българи, хазари, и руси. Руската държава започва с отвоюване на Новгород, след това Киев, прекъсва връзката между България на Волга и България на Дунав и още от самото си начало започват набези срещу Константинопол, които по един или друг начин засягат България. Теофан ни съобщава, че още през 774 г. руски кораби, които са били на служба на Константин Копроним са пренасяли войниците в похода му към устието на Дунава срещу българите.

Бертинските анали ни казват под година 839 за пратеничество на руски хаган в Константинопол, който за да се върне е поел през Ингелсхайм и посетил крал Лудвиг Благочестиви. Според друг византийски източник, русите са били още през 852 г. пред Константинопол. Византийците съобщават и за един втори поход през 860 г., като по този повод цариградският патриарх Фотий говори за отдавна известния народ рос, който е подчинил народите в неговото съседство, и сега протяга своята ръка към правоверния Константинопол. През 865 г. е и походът на варяжките пълководци Асколд и Дир срещу Константинопол. През 860 г. русите са за втори път там. Едва сега византийците изпадат в ужас. Но с това се и отървават. Когато през 906 година Олег тръгва към Константинопол, той взема със себе си много варяги и словени. Луитпрад съобщава за един поход на русите срещу Константинопол около 941/944 г., предвождан от Игор.

Друг поход срещу българите е успешно проведен от Святослав 968 г. Източна България е окупирана от руски войски. Това дава възможност на талантливия император Йоан Цимисхи, във войната си срещу русите, да превземе Източна България. Това е тежък удар за България и след около 30 годишна война България пада под византийско робство. През 980 година от Киев към Константинопол тръгва онази част от варягите, наричани още и варанги, която свети Владимир е извикал първо на помощ, а след това ги е измамил с тяхната заплата. От тук насетне ще видим руси на служба във Византия, телохранители, охрана на двореца и войскови части, потушаващи въстанията на българите и т.н.

От това съвсем кратко резюме се вижда, че познанието на процесите в тази епоха свързани с руската държава е и част от българската история. Преподавател по руски език, Карл Фритцлер е тънък познавач на древните руски летописи. В тази книга той ги анализира, съпоставя с други от западна Европа и стига до интересни изводи за основаването на руската държава от руси и варяги, от това кои са тези руси, и какви са варягите, къде има и днес следи от техните древни селища и т.н. Авторът привежда доказателства за това, че варяги и франки са един народ, и че имат подобна съдба, едните основали руската империя и претопили се в нея, а другите, империята на франките и претопили се в римската и германската култура. Читателят ще намери и интересни сведения за Онгъла и за народа живял в него, неизвестни на българския читател. Приятно четене!"
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, Германия

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de