"Това е книга, която ще ви покаже колко различен би бил светът, ако осъзнаете, че никога няма да подредите живота си. Тази книга разказва колко невероятно продуктивни ще станете, когато се откажете от мрачната мисия да ставате все по-продуктивни, и колко по-лесно е просто да вършите смелите и важните неща, когато приемете, че никога няма да направите повече от шепа от тях (и честно казано, няма нужда да правите които и да е от тях изобщо). Тази книга разказва колко увличащ и дори магичен става животът, когато приемете неговата краткотрайност и непредсказуемост, колко по-малко изолиращо е да престанете да криете недостатъците и провалите си от другите, колко е освобождаващо да осъзнаете, че най-големите трудности в живота ви може никога да не бъдат преодолени.
Накратко: тази книга разказва какво се променя, когато осмислите този живот от гледна точка на ограничено човешко същество, живеещо в ера на безкрайни задачи и възможности, изправено пред неясно бъдеще рамо до рамо с други човеци, които упорито настояват, че имат собствени личности – това не е проблем, който трябва да се опитвате да решавате. Двайсет и осемте глави в тази книга са замислени като ръководство, което да ви помогне да действате по различен начин – метода, който използвам, съм наименовал „неперфекционизъм“ и е точно обратното на перфекционизма* – разкрива се една гледна точка, която освобождава и зарежда с енергия, основана на убеждението, че ограниченията ви не са препятствия пред смисленото съществуване, в рамките на което прекарвате дните си устремени да ги преодолявате по пътя към въображаема точка в бъдещето, когато ще се чувствате удовлетворени. Напротив, да ги приемете, да ги прегърнете, е начинът да изградите по-разумен, по-освободен, по-завършен, по-социално свързан живот, изпълнен с магия – и това е по-важно от всякога в този толкова променлив и стресиращ момент от историята.
Ако решите да прочетете тази книга с предложеното темпо от приблизително една глава на ден, се надявам, че тя ще послужи като 4-седмичен „умствен отдих“ в ежедневието – начин, който ще ви помогне просто да живеете с философията за тук и сега, както и да правите повече неща, които имат значение за вас като резултати, вместо ментално да ги класифицирате като поредната система, която може би ще опитате да приложите някога, в случай че ви се появи някоя свободна минута. В крайна сметка, както ще видим, основният принцип на неперфекционизма е, че никога няма да дойде денят, когато всичко останало „няма да ви се пречка“, за да можете най-накрая да пристъпите към изграждането на живот, изпълнен със смисъл и постижения и наситен с жизненост. За ограничените човеци това време трябва да е сега. Така че наистина се надявам да сметнете тази книга за полезна. За да съм напълно честен с вас, написах я за себе си.
В края на двайсетте си години започнах работа като автор на рубрика във вестник Guardian в Лондон, където задължението ми, след като пристигнех в редакцията сутринта, беше да ми възложат някаква тема, която в момента е в новините – например съдбата на бежанците, които бягат от разразяващата се геополитическа криза, или защо зелените смутита са станали толкова популярни изведнъж – и до 17:00 ч. на същия ден да превърна темата в интелигентно звучаща статия от 2000 думи, която разглежда по-общата картина. Час или два преди крайния срок редакторът ми започваше да снове напред-назад пред бюрото ми, да пука кокалчетата на пръстите си, за да освободи нервното напрежение, и да се чуди на глас защо не се ориентирам към приключване. Отговорът (който без съмнение съм му давал няколко пъти) е, че писането на статия от 2000 думи, която да звучи интелигентно, за 7 часа по тема, за която преди не сте знаели нищо, е фундаментално абсурдно начинание.
Все пак трябваше да стане – така че дните ми в Guardian бяха пропити с усещането, че изоставам, че се надпреварвам с времето и че трябва веднага да се стегна, ако искам да имам шанс да наваксам. Не че бих могъл да виня редактора си за каквото и да е. Към този момент от живота си вече бях запознат отблизо с усещането за наваксване – наистина много малко неща са по-основополагащи за живота ми на възрастен от мъглявото усещане, че изоставам, и нуждата да се боря със зъби и нокти, за да достигна минимална продуктивност, ако искам да предотвратя някоя злощастна катастрофа, която иначе може да се стовари на главата ми.
Понякога изглеждаше, че имам нужда само от още малко дисциплина; друг път бях сигурен, че отговорът се крие в нова система за управление на задачите и целите ми, която щях да намеря в момента, в който отметнех тази статия за смутитата. Изяждах с кориците книги за самопомощ, опитах медитация, изучавах стоицизма и малко по малко тревожността ми се увеличаваше с всяка нова техника, която се оказваше, че не е златното ключе към успеха. Винаги някъде отвъд хоризонта се мержелееше фантазията за това един ден
„да държа нещата под контрол“, като „нещата“ можеха да са всичко – от това да разчистя входящата си поща, до това да разбера как би трябвало да работят връзките – за да може най-накрая да започне онази истински смислена част от живота."
Из книгата
Начало 
