Химикал, шоколад и две рупии

Защо "Химикал, шоколад и две рупии"?

Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, разнокултурна. Там всичко е обагрено в множество тоналности и това можем да установим, ако хвърлим дори бегъл поглед на обикновена индийска улица. Съвсем закономерно впечатленията и реакциите, които тази култура предизвиква, въобще не са едностранчиви и едноцветни. Често ние самите сме се замисляли дали пък не реагираме прибързано или грубо, дали не обиждаме някого с думите си, дали не трябва да бъдем по-сдържани. Но впоследствие осъзнахме, че в Индия не можеш да бъдеш едноцветен, не можеш да реагираш по един и същ, установен начин. Това би означавало да затвориш очите си и да не си в състояние да възприемеш цялата пъстрота около себе си.

Индия те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да се радваш и гневиш, да говориш благи думи и да отправяш остри критики. Кара те да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си, да осъзнаеш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието, че противоречивостта в теб не е недостатък, а начин умело да отвръщаш на непрекъснато изменящата се действителност.
Поставен в ситуации, които дори не би могъл да си представи, човек проявява най-неочакваните си качества, реагира по несвойствен начин, докосва се до непознати емоции. Така и ние в Индия бяхме "принудени" да опознаем себе си. Може би донякъде в това се крие и магията на тази далечна страна. Там не е нужно да полагаш кой знае какви усилия, за да достигнеш до собствената си същност. Със своята неподправеност "страната на подправките" успява да извика всички твои Аз-ове. Тя е като майка, която учи децата си на отговорност чрез ситуациите, в които ги поставя. А същевременно е и като невинно дете с любознателен поглед и понякога наивно желание да поеме всичко от света навън.

Химикал, шоколад и две рупии... Три неща, от които това дете се нуждае. Три неща, които желае и детето от раджастанската пустиня, и детето от кашмирските Хималаи, и детето от южноиндийското рибарско селце, и детето от прашните улици на Агра. Три неща, които могат да променят живота му, било то и само за миг. Химикал, с който да пише в училище; шоколад, който ще осмисли деня му; две рупии, с които да купи едно от двете неща или да помогне на родителите си. Дори не съзнавахме колко важни за нас бяха тези три думи...

Химикал, шоколад и две рупии... Не подозирахме, че тези думи далеч надхвърлят тривиалното си значение, защото крият в себе си същината на преживяното от нас. Не вярвахме колко много охарактеризираха те тази дивна страна. Всъщност с тях се изчерпва всичко необходимо, с което трябва да се запасиш, за да се опиташ да разбереш Индия.

"Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното "словесно риалити" на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент. Но аз не се сещам за по-уместно назоваване на събраното между кориците на тази книга слово.
То шокира, разплаква, разсмива, озлобява, вдъхновява, подстрекава, разколебава, анализира, отрича, предрича, вещае, гадае, чертае, нарежда, рисува, зачерква, ласкае, ругае, оскърбява, осведомява, напътства, забранява, хвали, заклеймява, учудва, заслепява, стряска, възбужда, омилостивява, окарикатурява, превъзнася, тормози и какво ли още не.
И няма как да бъде инак, защото Индия е едно динамично и абсолютно непредсказуемо "риалити", което е така добре уловено и запечатано с думи от Ели и Ники, че ти иде да изхвърчиш от къщи и по най-бързия начин да се опиташ да стигнеш до някоя от точките, изграждащи това неповторимо и живописно везмо от хилядолетни шарени нишки..."
Татяна Евтимова

"Ако вашата мечта да видите Индия се е родила от филма "Слонът, моят приятел" - то това не е вашата книга. Ако искате да идете в Индия, защото сте гледали "Беднякът милионер" - тази книга не е книгата, която търсите... Тази Индия, за която ще ви разкажат двамата автори, е просто тяхната Индия. Там те са видели не лъжовната екзотика на скъпо платените гуру, не и света на Боливуд, а един жив свят, в който автобусите са мръсни, влаковете - претъпкани. Това си е едно истинско проникване в днешна Индия. Авторите си го казват: "От среща на среща обикновените индийци като с магия успяваха да развържат възела, с който подобно на туристи от Европа бяхме пристегнали сърцата си". А, да, да не забравя: това е книга за една истинска любов. Имайте го предвид!"
Христо Карастоянов

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com