(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та).
Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова ... |
|
|
"...предизвика го една песен. Беше я чул някога много отдавна, още като студент в Солун. Тайно, разбира се, защото в ония години полковниците яростно забраняваха тази музика, както и всичко друго, свързано с дългокосите, а самият господин Одисеас Критиас, разбира се, не искаше да го мислят за такъв... Както и да е. После я беше забравил, но си я спомни една сутрин, когато над Санторин валеше така, сякаш рибите се готвеха да изскочат от морето и да плуват седем дни озадачени между небето и земята..." ... |
|
|
След романа "Една и съща нощ", отличен с наградите "Дъбът на Пенчо", "Елиас Канети", "Хеликон", и номиниран за роман на годината, сега с "Послепис" Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си.
Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В "Послепис" оживява и споменът за 68-а, за 89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и ... |
|
|
Дневник на един роман. ... Романът "Една и съща нощ" описва последните години на големия български поет Гео Милев. Христо Карастоянов "вади на светло" образа на анархиста Георги Шейтанов, оказал голямо влияние върху развитието на списание "Пламък" и една от най-противоречивите личности от началото на ХХ век.
"Една и съща нощ" е разказ за светлото другаруване между тези двама големи мъже - Гео Милев и Георги Шейтанов. И за последните две години от техния покосен от барутното време живот: време на мечтатели и поети, и време на конформисти и ренегати, време за яростно свободолюбие и ... |
|
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш."
Христо Карастоянов ... |
|
|
2 книги в една ... 12 разказа за любовта
Внезапна жена
Пияни лебеди
Джогинг
Нефертити в зимна нощ
Къщите
Геометрия на чувствата
Невъзможното бягство
Детето на онези дни
Плач
Нощта на Гергана
Отвъд стената
Сънища
Навъсени ангели
Вълшебникът в кооперацията
Неизвестният от последната спирка
Как някоя си Таня отгледала змия
Животът, но само понякога
Костен мозък
Нефертити в зимна нощ
Петият вагон
Сънищата на онези дни
Името ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност.
Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по-скоро ... |
|
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и възвишено. ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „Аутопия: другият път към ада”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „Смъртта е за предпочитане” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб.
Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
Христо Карастоянов (1950) е духовно свързан с град Ямбол – неофициалната столица на българския анархизъм и авангардизъм. Това родство дава очевиден отпечатък върху оригиналните и често провокативни проявления на плодовития белетрист, драматург, публицист, китарен бард – той е една от ярките и неординерни фигури на съвременната българска култура. Най-значими са постиженията му в прозата, където създава своя отличителен стил на епикоиронично повествование.
Изненадващите сюжети и герои на разказите от „Нефертити в зимна нощ“ представят един от майсторите на съвременната българска белетристика. Поместените тук творби се ... |
