Портрет на незримото. Поезия

"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане."
Ива Спиридонова

Николай Динев е роден на 11 юли 1983 г. в София. Завършва Първа английска езикова гимназия и право в Нов български университет. Започва да пише поезия в сравнително късна възраст, през недалечната 2021 г. Стихотворенията в тази книга са създадени в периода 2021 - 2024 година и са публикувани хронологично. Портрет на незримото е дебютната му стихосбирка.

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Забравени мечти

Трамваят следва пътя си и гледа вяло,
а пристан ти намираш в моите очи
и още на брега те чака огледало -
копнежи, блянове, забравени мечти...

Изпивам те сега в двореца едностаен
и не, не иска поглед никой да склони...
За малко ми отнемат образа омаен
по пряка хукнали следобедни лъчи.

Под нас са плачещите релси, за опора,
а горе раждат се искрите и пращи.
Наоколо е пълно с равнодушни хора,
а мислено прегърнати сме аз и ти.

Рубинен порив... но си толкова далече
и тук, да станем близки, чуждо ни звучи,
а в унеса прокрадва се и болка вече
и само чудо би могло да ни спаси.

Пристига спирката и слизам с неохота.
Поемам си дълбоко въздух, но тежи.
Защото на страха си влача аз хомота
и нося белег от забравени мечти.

Илюзия
На София-Мария

Небето синьо е безумно пусто
и в почвата му даже корен няма.
Като илюзия, стена и лустро
е този купол, двуизмерност пряма.

Гори единствено голяма лампа
и няма друго място или време.
Кълбото, залепено като щампа -
и хоризонтът няма да го вземе.

Нощта е само мит от вехта книга.
Подобие на тъмнина от щори.
Жаравата на вечен ден пристига
и с него няма кой да се пребори.

Но пуска полумракът сиви мрежи.
Гасне силуетът ти далеч от мен.
Дочувам само чуждите брътвежи.
Този свят е вече толкова студен.

Нощните стражи
На Силвия

Пустее среднощната улица малка -
примесват се газове с дъх на липи -
а днес и луната - тъй хърбава, жалка -
подхвърля ѝ немощно хладни лъчи.

На няколко стълба, отляво строени,
с наведени в размисъл сякаш глави,
залязват безкрайно слънца упоени
с оранжеви, топли, добри светлини.

Тук сякаш навеки е времето спряло.
Застинал и въздухът, в ступор стои.
Единствено даващи край и начало
са две пеперуди и лай в мрачини.

А бродеха някога сенки на птици...
До тях бяхме ние - сърце до сърце.
Досущ както нежно, със своите жици,
са сключили нощните стражи ръце.
Николай Динев

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Забравени мечти
Илюзия
Нощните стражи
Светликът
Наследница
Завинаги
Благодат
Единение
Бяло
Еделвайс
Дали?
Стара къща
Мечта
Катедрала
Етюд в червено
Кремък
Черна зима
Солената вода
Мъгла
Диамант
Отражение
Белег
Пролет и лято
Стрели
Високо
Пред(д)верие
В рой светлини
Нямата прелест
Ти пак озаряваш
Корона
Полуразпад
150 секунди град
Епилог