Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
"Признавам си, помислих си, че е твърде смело Светлана Любомирска да заяви своето писателско присъствие директно с роман. С такъв респект съм пред добрата проза, че не бих посегнала - освен като почтен читател. И точно като такъв потеглих на първо четене. Фактът, че никъде не въздъхнах от досада, че не сложих етикет - кримка ли е или любовна история, че не срещнах недостоверни образи и до последно бях в напрежение кой е убиецът вече ме прави почитател на прозата на Светлана. Да, има го всичко това в тези страници, криминалният момент, който те държи заинтригуван, но не можеш да прескочиш на финала, за да разбереш ... |
|
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне - на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят."Четете откъдето пожелаете От ... |
|
"За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата - Жълта пръст, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс Вие пишете, ние четем, Рисунки в жълто, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев , Весела Люцканова и Ива Спиридонова - членове. Авторът на Най-честната птица, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за ... |
|
Щастлив съм е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90 -те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от нестихващия поток приключения с верни приятели. Семейството не е ДНК, общи гени или кръвна група. Семейството е грижа, любов, всеотдайност. В живота най-важни са хората, които не пускат ръката ни до последно, с които споделяме радост и болка."Щастлив съм носи в себе си ... |
|
"Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като Равносметки. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем. Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното - онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е ... |
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова , редактор "Пунктуацията вътре ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
Тъгата - домашен любимец е една по-различна книга, съчетаваща поезия и музика в едно цяло. Дебютната поетична колекция на Росица Каркальова е поднесена с авторски изпълнения на класическа китара от нейния баща, музикантът Стефан Каркальов, чийто албум може да бъде изтеглен свободно чрез QR кода, публикуван в изданието."Зад стиховете на Росица Каркальова се крие богатата ѝ душевност, която тя предлага да сподели с читателите. Нейната поезия е наситена с метафорични образи, някои парадоксални, други изненадващи, но винаги хармонично вплетени в до болка откровените ѝ стихотворения." Атанас Сугарев & ... |
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |