Разплитането на вселената

Алиса Хол е посветила кариерата си на това да завърши последния проект на майка си - Вратата, портал за телепортация, който ще елиминира нуждата от всеки транспорт, полети, пътуване през океана или дори пътуване в Космоса. Дейвид Кел е теоретичен физик, който от повече от две години работи по проект, който да ни позволи да надникнем какво се крие отвъд време-пространството. Кевин Шейли е детектив в отдел Убийства. Въвлечен е в разследване за отвличане на малко момиче, което го изпраща в търсене на отговори отвъд представите му.

Какво е общото между тях ли? Научна мистерия с грандиозни измерения отпреди 15 години, която не е била разкрита, но може да има фатални последствия за нашия свят!

Разплитането на Вселената е мащабен научнофантастичен роман за границите на човешкото познание, за времето, пространството и невидимите нишки, които свързват съдбите ни. С динамичен сюжет, научни концепции, психологическо напрежение и усещане за космическа мистерия, Александър Върхошков изгражда свят, в който науката и човешката емоция вървят ръка за ръка към неизвестното.

"Разплитането на Вселената е от онези редки български романи, които не се страхуват да мислят мащабно. Александър Върхошков стъпва уверено върху територията на научната фантастика, но не като бягство от реалността, а като опит тя да бъде осмислена по-дълбоко – през физиката, времето, съзнанието и въпросите за човешката природа.

Това е роман за науката, но и за самотата, за амбицията, за паметта и за онова човешко желание да надникнем отвъд границите на познатото, дори когато не сме готови за това, което може да видим там.

С кинематографичен ритъм, ясни образи и усещане за постоянно напрежение, Разплитането на Вселената доказва, че българската фантастика има нов глас, който тепърва ще привлича вниманието на читателите."
Симеон Илиев Аспарухов

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

"В центъра, повдигната като на пиедестал, се извисяваше Вратата – голяма конструкция от два съосни ринга. Вътрешният, по-малък ринг, се издигаше на върха на къса платформа, до която водеха няколко стъпала. Външният, значително по-голям, обгръщаше цялата платформа и беше направен от усъвършенствана керамика, която в сърцето си криеше някои специално проектирани сплави, през които преминаваше огромно количество електроенергия. Неговата функция беше да стабилизира портала.

Вратата имаше брат близнак в Мелбърн. Двата портала бяха програмирани така, че да се включат заедно, в един и същ момент и да се синхронизират. Екип от учени стоеше в лаборатория, много подобна на тази тук, за да може да наблюдава оттам и да вземе резултатите. Свързването беше на принципа на квантовото преплитане и енергията, създадена в тях, щеше да позволи формирането на тунел, или по друг начин казано – изтъняване на бариерата на пространството между тях, през който тунел тела с по-голяма маса да могат да преминават. Вратата беше един от последните проекти, по които майка ѝ – Сара, беше работила преди смъртта си. Тя и екипът ѝ бяха стигнали до задънена улица. Но Алиса беше твърдо решена да го възобнови, да го направи успешен и да промени историята. Като се надяваше по този начин да почете паметта на майка си.

Баща ѝ, Стивън Хол, основател и собственик на една от най-големите и могъщи технологични компании в света – „Хол Технолоджийс“, не се противопостави, когато Алиса изрази желание да оглави отдел, който да възобнови проекта Вратата. Просто се съгласи да отпусне нужните ресурси и после я отпрати. Нямаше въпроси. Нямаше окуражаване. Нямаше възражения и правила. Надяваше се, че може би когато прояви инициатива да се занимава с един от последните проекти на майка си, това ще достигне до баща ѝ. Може би ще ги сближи някак. Но насреща си получи единствено безразличие. Не знаеше какъв е проблемът, още преди години се отказа да опитва да достигне до него и да разбере защо я отбягваше по този начин и с какво беше заслужила това отношение. Тази ситуация не я обезкуражи, каза си, че ще завърши проекта заради майка си, а може би ако успееше, баща ѝ щеше да започне да гледа по друг начин на нея и да я цени повече, а защо не и да направи опит да се сближат отново.

Докато течаха финалните приготовления, напрежението и очакването си казваха думата – почти никой не говореше и с изключение на шума, идващ от компютрите, беше абсолютно тихо. Всичко щеше да бъде толкова различно само след няколко минути.
– На мен ли ми се струва, или напрежението може да бъде разрязано с нож? – обади се неутралният глас на Джин – изкуственият интелект на „Хол Технолоджийс“, който асистираше в различните лаборатории. – Реших, че трябва да се намеся и да успокоя нещата.
– Благодаря, Джин – каза Алиса. Това предизвика няколко усмивки.

Днес щяха да включат Вратата и да измерят всички възможни показатели. Вероятно и да пуснат предмет през нея. Щяха да поддържат връзка с втория екип в Мелбърн през цялото време. Единият от екраните срещу нея отчиташе времето и секундите се точеха безкрайно бавно. Още половин минута. Алиса се хвана, че е затаила дъх, и си наложи да диша. Притеснението сега нямаше да помогне. Знаеше, че са си свършили работата добре – всички симулации го доказваха. Щеше да се получи. Мамо, това е за теб – помисли си тя. Времето изтече и Алиса се обърна към Вратата, като така видя момента на включването. Определено беше едно от най-запомнящите се неща, които бе виждала през живота си.

Пространството във вътрешния ринг плавно се изпълни с мека, синьо-бяла светлина. Тя стоеше стабилна. Нямаше нито звук, нито трептене. Всичко изглеждаше както според симулациите. Цялата лаборатория избухна в аплодисменти и викове на радост. Мониторите започнаха да показват пресни данни и графики. Всичко изглеждаше наред. В следващия момент засвири аларма.
– Какво става? – попита бързо Алиса. Заля я силно чувство на притеснение."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg