Морски шах. Поезия

"Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на Морски шах. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата - тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена - довери ѝ се, читателю!"
Камелия Кондова

Албена Василева поставя началото на литературния си път с дебютната си стихосбирка Морски шах. Любовта към изкуството в различните му форми я съпътстват през целия ѝ живот. Още от малка се увлича по музиката, завършва детска музикална школа пиано, а отскоро започва да пише и първите си стихотворения, разкази и есета. Вдъхновена от съвършенството на природата и дълбочината на човешката душа, Албена търси и намира в тях своята истина.

Книгата е част от поредицата Лястовици от издателство Библиотека България.

Случайно прилика

Върхът е у дома си - горе.
Непоклатимо си стои.
За чужди бездни не говори.
Не чака помощ, горд стърчи.
(Това като за теб звучи).

Посреща студ и мразовити
безкрайни дни и нощи в лед.
Наслушал се на тайни скрити,
нагледал се - но все напред.
(И някак точно като теб).

Отдавна нищо не очаква,
не търси в себе си вина,
че прилежащата му сянка
засенчва долните поля.
(За теб говорим май сега).

Стои си гордо сам и чака
орлите да му донесат
едно усещане във мрака,
едно усещане за път.
(За теб навярно е стихът).

Изкачване към себе си

Да приемеш другия, че е различен
от теб и суетата
на белите ти дрехи - шити
с почèрнена подплата.

Да приемеш, че хванал молива,
на всеки портрета рисуваш,
но драскаш, а после изтриваш
в душата каквото бушува.

Да приемеш, че може би късаш
със лека ръка еделвайси.
Над хълма сълзите си ръси
дъждът, на цветята отдал се.

Да приемеш, че мярката твоя
за прав и за крив е опора
за куция - там, на завоя,
полегнал да проси отмора.

...
Приемам. И с чисто сърце
пробуждам се в новия ден.
Към другите сякаш протягам ръце,
а всъщност... протягам към мен.
Албена Василева

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Случайна прилика
Изкачване към себе си
Карма
В житейската трапезария
Спасителна живопис
Благодаря ти, дядо!
Еврика
В огледалото на нощта
Мъркайки
Купи ми усмирителна риза!
Предвестник на любовта
След празника
Есен
Животът е твърде кратък...
Залъгване
Предателство
Богатство
Нощно дишане
Случайна епитафия
Улична история
Разплакано денонощие
Носталгия по Икар
Прелюбодеяние
Блато
Спомен за водорасли
Необратимо
Почти пролет
Израстване
Камък в ръката
Графика
Без звук
Има такива гари...
Без захар
Не ме е страх!
Самота
Наздравица
Когато в сърцето е студено
Вече съм готова!
За да расте душата
Поука