"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, които не(на)вижда."
Тина Шкрайнар"В наскоро излязлата стихосбирка С върха на езика се срещаме с многолик и многопластов поет, тръгващ отвън и отгоре и потапящ се все по-навътре в света, в дълбочина, изкачвайки се едновременно към върха на езика, идентифициращ го с възкресения, по-точно с неумиращия Лазар. От друга страна, има и немалко неща, придаващи единен тон на разнообразните роли в които
Румен Леонидов всекидневно се превъплъщава с проникновения си, безмилостен поглед на мислител, наблюдавайки трезво и отговорно от здравословна дистанция - света."
Аля Виленпарт"Препоръчително е да прочетете тази книга от край докрай: както авторовия предговор, така и послеслова на съставителя. След което отново прочетете предисловието. Леонидов е градски поет. Той подхожда към лица и обекти, за да проникне в тях, да ги разбере и разкаже. За поетите твърди, че са глашатаи, които разпространяват лошите новини, и се причислява към тях. Метафорите в тази поезия изкискват особена концентрация от читателя, въпреки че стихотворения общуват с всеки изкушен възприемател по свой начин."
Ерика Воук
Рейтинг: 5.50 / 2 гласа 
