Гени, околна среда, вируси, приони, хормони, микробиоми, социален живот и техните взаимодействия."Аз съм късметлия и любознателен човек. Моето непрекъснато медицинско любопитство и повече от 50 години изследване и лечение на пациенти с неврологични, генетични заболявания и нарушения на съня ме мотивираха да напиша тази книга. През 1981 г. защитих докторска дисертация на тема Откриване на носителство при Дюшен и Бекер мускулни дистрофии под ръководството на проф. д-р Елена Цветанова. Малко след това ми предложиха длъжността асистент в моята Алма Матер, Клиниката по неврология, София. През 1992 г. д-р Александър ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... "Съвършената" - роман в две части: за Стойна Преподобна - вечното безсмъртие на Духа; и за любовта - временното безсмъртие на телата. "Човек не е наследник само на бащи и деди. Всеки от нас наследява най-вече себе си, делата на собствената си душа, преживени в телата на различни човешки същества през многобройни животи..." Свети Георги Победоносец "България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото, докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ... Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те ... |
|
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
|
|
Русия. Документи и свидетелства."Огняна Иванова е създала неповторима, изключително оригинална книга, защото подобна не съществува. Нито в Русия, ноти в света извън нея. За сега я има само на български, което я прави повече от уникална. За да се случи подобно документално четиво, от което ще настръхнете от ужас и потресение, О. Иванова с години е издирвала материалите за тематичния си том. През погледа ѝ са преминали поне стотина сборника с архив, спомени, дневници, кореспонденции, вестникарски публикации, публични изявления, отворени писма, конгресни речи и прочие свидетелства за епохата, за която разказват. ... |
|
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
|
"Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените ѝ почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог ѝ я даде." Румен Леонидов ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
129 стихотворения от 32 поети, преведени от Людмил Димитров ."Днес мога спокойно да кажа, че това не е просто преводач. А поет. Поет, който превежда поезия, проза, драматургия, разкази, романи, есета, статии, прави предговори, търсят го десетки издатели, предпочитащи да му се доверят на качеството и вкуса към българското слово. Съзнателно казвам преводач на поезия, а не преводач на стихотворения. Пресъздаването на душата и стила на дишането на всеки отделен чуждоземен лирик не е еднопосочен процес. Не е достатъчно да преразкажеш смисъла на текста и да спазиш ритмичната схема. Това не е трудно за всеки, който има ... |
