Добрият таласъм Вартоломей: Из живите разкази на един безсмъртник

Великолепната, магична проза на Рени Васева е вече при читателите! Чети и предавай нататък! Това е Добрият таласъм Вартоломей: Из живите разкази на един безсмъртник. Ако беше жив простосмъртният пророк Радичков, щеше на напише предговора към това малко чудо на българската белетристика!

Книгата съдържа 55 къси разказа за един странен таласъм, който е заседнал в човешкия свят, защото иска да помага. На хората и на себеподобните си от Тъмната земя, на причудливите приказни същества, които се борят за оцеляването на най-свидното - родния дом. Вартоломей и дружината му познават и скърбите, и радостите на умиращото българско село. Тази книга е продължение на Историите на Вартоломей, тя добавя нови приключения в богатата таласъмска биография.

"Селото тънеше в кал. Гъста, отчайваща кал, която миришеше на гнила шума и червеи. Вартоломей гледаше унило от тясното прозорче на тавана към гората и се чудеше струва ли си да излезе навън в тоя ръмеж. С годините тялото му натежа, от влагата нощем го боляха коленете, гърдите му просвирваха тънко-тънко, но сърцето му биеше все така куражлийски всяка нощ.

Опустялото село се смали, сви се като в орехова черупка, сгушиха се тъжните порутени къщици една в друга, жал да те хване само като ги гледаш. Вартоломей ги обикаляше и ги разпитваше за болежките им. И те, сиромашките, споделяха - я паднал покривът, я вятърът съборил комина нощес, я цялата градина била изровена в къртичини.

– А мене ще ме продават утре - каза най-младата, опряла гръб в кметството и с очи гледащи право в зелената гора.
– А така! Това си е новина - развълнува се Вартоломей.- Ще проуча аз тая работа, забравил съм кой беше живял тука, преди да опустее цялата махала.

Въпреки калното време и болките в коленете, таласъмът се надигна, слезе от тавана и пое към къщата избраница, а вятърът задуха в лицето му. Дъждът щеше да се обърне на сняг, който да пари тялото му през излинялата и опадала на места козина. Вартоломей вървеше бавно, като внимаваше да не пропадне в канавката, където се беше събрала кална вода, покрита с кафява шума. Минаваше полунощ. Таласъмът безшумно влачеше загрубелите си пети из локвите и му беше студено-студено. Само да не вземе сега да се разболее.

Къщата стоеше близо до площадчето съвсем будна и някак разхубавена. Искаше ѝ се да запали няколко звезди в прозорците си, като по чудо запазени здрави. Приканваше небесните светила да огреят нощта ѝ, защото трябваше да се стяга за утре. Беше булка, щяха да я женят. Вартоломей я огледа и му дожаля за старата хубавица. Реши да ѝ каже да не се престарава много, но после се отказа. Толкова щастлива беше къщата тая нощ.

Тропаха стълбите, една метла щъкаше наляво-надясно, в голямата стая чергите се поизпънаха, подгънаха краищата си, за да скрият скъсаното, огледалото се ококори и подхвърли, че кой знае защо вече вижда в тъмното. Две-три продънени тенджери се подредиха чинно в зеещия долап, който, въпреки ревматизма си, успя да затвори вратичката. Масата стоеше изправена на своите три крака и репетираше стойката си - да не се килне утре на една страна, да не се изложи.

Вартоломей се вдъхнови и започна да одухва прахоляка, луната изневиделица се облещи право в очите му, готова да помогне и тя. Цяла нощ се стягаха."
Из книгата

Факел
София 1000
ул. Братя Миладинови № 28
fakel.bg@gmail.com

Ще ме продават
Двама
Хляб
Изстрел
Глад
Калина
Коледа
Да се прекръстиш
Булката
Зевзека
Калците
Козата
Усмивка
Ветровито
Плътеник
Електричество
Кръгче небе
Намерениче
Иконите слизат от стените
Самодивска болест
Помогни ми да удавя човек
Малкия брат
Сянката и лютивото
Ламята
Побратими
Баба Цвета
Проклятието
Зъбобол
Ухание на рози
Погребението на Мухъла
При Сатанаил
Голем
Двамата и гората
Чудната къща
Фотото
Чешмата
Змей
Сънят на кмета
Горската жена
Вена
Клоун
Лудата
Белият вълк
Селфи
Златото на Селим
Пораснах
Дяволско
Геранът
Матерна
Алито
Война
Вълче време
Мария
На кръстопътя
Следговор от автора