Ивицата, от слънцето огряна

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите "Кошут" и "Атила Йожеф". Завършва "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка "Обяснения за М." излиза през 1971 година. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има забрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез "самиздат" и извън Унгария. През 1981-89 г. е редактор на списание "Бесельо" и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен представител от Съюза на свободните демократи, но още през есента на същата година напуска партията и парламента. Последната си стихосбирка - "Докато може" - публикува през 1999 година.

"...преди всичко поет. Мисля, че всички мои останали функции зависят от същността ми на поет. И е разбираемо, установя ли, че имам продължителни трудности с поезията, душевното ми равновесие се разклаща, аз самият започвам да се разпадам. Впрочем съм още и много други работи – съпруг, гласоподавател, дядо, до известна степен философ, но тези функции работят нормално, ако писането ми спори. По някакъв особен начин поезията съставлява абсолютния център на моя живот. Заради това съм длъжен да заявя: аз съм поет."
Дьорд Петри

"За да достигна ивицата, от слънцето огряна
дето бежовият ми костюм, бялата ми риза се светлеят,
нагоре по нащърбените стъпала към чистотата,
там, където вятърът шуми, съска бяла пяна,
мрачно опрощава, равнодушно плаши,
стъпала на погнусата, нескончаеми минус-етажи,
лятна утрин, деветстотин шестдесет и първа."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu