Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
"Баща ми наистина беше футболист, а след това работеше на ведомствена жп линия, баба палеше лампите на железопътните стрелки на гарата в Лиса на Лабе, а мама работеше в очното отделение, където превързваше нищожните ми рани от катеренето по скалите... Но истинските хора и истинските събития са доизмислени, за да се впишат в книгата, а много от тях са напълно измислени, защото не исках да съставям дневник, спираше ме и уважението към личното пространство на близките ми. Основната причина обаче беше, че исках да разкажа историите на персонажи, които търсят в живота най-ценното - неговия по-дълбок и проникновен смисъл. ... |
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
|
Мексиканската писателка Елена Понятовска започва кариерата си като журналист и необикновено бързо става най-забележителната обществена личност в своята страна. През 2013 г. получава най-високото отличие за испаноезичната литература - наградата Сервантес. Въпреки неравнопоставеното положение на жените в Мексико тя успява да си извоюва всеобщо уважение с живия нюансиран език, проникновения ум, предизвикателната чувственост и елегантния си хумор. Често вдъхновена от действителни събития, тя успява да пресъздаде с особена яркост мексиканското общество, съсредоточавайки се както върху несправедливите деяния на управляващите, ... |
|
Вари се наежи като котка, изглежда, искаше да се бият. Сега и Мори се подразни, какво иска тази мижитурка, безгласно се запита, трябва да е петдесетина кила, ще го смажа като пешка на шахматната дъска, за какво му е? Хич не му трябваше. Защото Вари пак замахна с юмрук, Мори мълниеносно отби удара му с никога незаучавано кроше фрасна мъжа в челюстта. Тогава дотича плешивият охранител и докато се опомнят, ги заблъска на плаца, по средата на арената. Хайде, тук бъдете силни, рече с немалка доза ирония и ги заряза. На пустия терен слънцето ги заслепяваше, Мори се вторачи във Вари, сега какво, попита и се огледа, видя, че край ... |
|
Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой. Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от ... |
|
"Написах "Адамова ябълка" лесно, като на шега. Сякаш бях поел въздух с пълни гърди, и когато изплувах на повърхността - вече всичко беше готово. Може да се каже, че това е книга за бащите и синовете. За страшната любов. За ужаса на празнотата. За легалната употреба на лудостта. За деня, който ще отмине. За онзи миг, когато хората няма да има какво повече да си кажат един на друг. В действителност "Адамова ябълка" лесно би могла да бъде нонфикшън трилър. Ако посмъртната маска вече не е литературен жанр. Цяло щастие е, че избрах да пиша само за живота. Нали?" Ласло Блашкович ... |
|
Третият роман на Дорон Рабиновичи "Някъде другаде", преведен на български език и номиниран за "Немската награда на книгата" през 2010 г., завладява с увлекателен сюжет, заплетена интрига и специфичен трагикомичен еврейски хумор. А действието сякаш непрекъснато сменя тоналността и щрихите, поставяйки въпроси, които са продиктувани от съвременните процеси на глобализация и транскултурализация: Какво представлява личностната и националната идентичност за съвременния пътуващ човек, за хората, живеещи между културите? От какво се определят те? От абсурдния мит за произхода, от химерата на етноса, от езика, ... |