Всичко отминава. Разкази

Книгата е част от поредицата Разказът - един пренебрегнат жанр. Бернар Коман (1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария през 1960 г. Автор е на близо петнадесет произведения - романи (Сянката на паметта, 1990; Флоренция, завръщания, 1994; Риба на сухо, 2007 и др.), сборници с разкази (Мравките на Бернската гара 1996, Дори птиците, 1998; Между двете: детство в Ажоа, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата Fiction & Cie на парижкото издателство Сьой.

Сборникът Всичко отминава носи на Коман наградата Гонкур за разказ през 2011 г. Деветте истории във Всичко отминава разкриват отрязъци от миналото на натрупалите достатъчно жизнен опит протагонисти и поставят въпроса за бъдещето, за онова, което си струва или не си струва да бъде пренесено в него. Какво съхранява в паметта си човек от един живот? От собствения си живот? Какви следи оставя подире си? Може ли да отклони съдбата? В нашия променлив свят, в който правилата често са изпразнени от смисъл, а приемствеността е сякаш пагубна илюзия, героите на тези разкази се опитват да разберат - без непременно да прозрат докрай - смисъла на собственото си съществуване.

"Прозорците достигат чак до тавана, покрит с махагон, фино перде в перленосиво приглушава нахлуващата отвън светлина, а върху белите стени няма нищо друго освен електрически контакти, безчет електрически контакти, наредени като броеница долу ниско, на двайсетина сантиметра от пода. Работните маси са залепени една до друга в редици, всяка от които е дълга около трийсет метра, а подът е покрит с тъмен паркет. Местата са общо четиристотин и двайсет, напълно и педантично еднакви, в средата на малък правоъгълник от дърво има подвижен екран, който се издига по искане на използващия го, но за момента всичко е спряло и в залата цари напрегната тишина. На влизане главната рецепционистка ме предупреди, че това може да продължи както само пет минути, така и часове наред. За щастие подобни проблеми изникват много рядко, тази сутрин всичко си вървеше идеално, а от близо час нищо не работи. Някои се обезсърчиха и се отказаха да чакат, лесно ще намерите свободно място, ето номер двеста четиридесет например, след като обичате да сте от края, ще се чувствате удобно на него. Не поисках да ми върне ресто и отидох да седна, доволен, че няма да съм по средата на някаква редица, под прицела на множество погледи. Не че имам какво да крия, но мразя, когато ме гледат. Не обичам и да ми говорят също. Библиотеката е преназначена за четене и за нищо друго.

Започнаха да се чуват тихи разговори тук-таме, даже в североизточния ъгъл се оформи малка група, по лицата на хората можеше да се прочете раздразнение, а също и някакво объркване - дали да си тръгнат и да зарежат всичко за по-късно, или да останат да чакат, рискувайки да им се провали целият ден? Седящата до мен млада жена се завъртя на стола си веднъж в едната, а после в другата посока и сега гледа точно срещу мен. Погледът ѝ се разхожда надлъж и нашир из залата, смръщва вежди, изглежда обмисля нещо, а сетне съвсем любезно, дори някак нежно и внимателно, с нотка на добронамерено учудване, се обръща към мен с думите: на вашата възраст още ли имате разрешен достъп до етажа с работещите професионалисти?

Заради падащата сянка не мога да видя дали се усмихва, ще ми се да се измъкна от разговора, но би било неучтиво, просто ѝ отвръщам, че се ползвам с определени привилегии, отдавна извоювани, от които на никого не е хрумнало да ме лиши дори и при въвеждането на новата система. Това все пак си беше голяма промяна - библиотека без книги. Тогава ми се стори доста странно. На нея пък ѝ изглежда съвсем нормално. Навярно намира мен за странен, особено като ѝ казах, че у дома имам хиляди книги. При тези цени на жилищата? - възкликва тя. Определено не разбира за какво ми е всичко това. За да утежня още повече положението си и да стана окончателно и със сигурност за смях, отварям дума за пренасянията, за кашоните, които трябва да се напълнят, да им се сложат номера или етикети, после да се транспортират, да се опразнят и всичко да се подреди наново и така до следващото местене. По едно време бях решил да съкратя бройката и да оставя само най-необходимите ми книги, но е толкова трудно, прочитането на всяка от тях е свързано със спомени, с бележки, отбелязани в бялото поле отстрани, винаги съм си водел бележки за книгите, независимо дали са ценни или не. Впрочем имам малко книги с библиофилска стойност. Думата й е непонятна или ѝ се струва употребена не на място - и представа си няма каква страст и какво пазарене в продължение на дълги години стоят зад тази дума, навярно терминът "библиофилия" ѝ звучи като неприлична дума и я свърза по-скоро с педофилия, отколкото с някакво благородно дело, а дали всъщност бе такова, след като имаше доста общо с балсамирането и праха?"
Из книгата

ЕТ Веселин Праматаров - Сонм
София, 1326
жк. Обеля, бл.245, вх. А
sonm@abv.bg

Плаване
Син
Фал
Бягство
Да не оставиш нищо
Предизвестието
В открито море
Поправки
Повреда