"Професор Нонка Богомилова: многоликият и многостранен хуманист
Професор Нонка Богомилова има многостранно и плодотворно творчество. Тя е автор на единадесет монографии, три глави от книги, десетки студии и статии в престижни наши и международни издания, съставител на колективни трудове, ръководител на успешни проекти, обичан преподавател, търсен рецензент, автор на множество отзиви за колеги и научни събития. Тя е сред малцината философи и социолози на религията в България, а постиженията ѝ в тази сфера са международно признати. Свидетелство за това са многобройните цитирания на нейни трудове от автори в чужбина, както и многобройните покани за пленарни доклади на международни форуми. Заслужава да се отбележи и изказването на професор Роберто Чиприани от Университета Roma Tre, Рим, Италия, направено в заключителния доклад на една от конференциите на Европейската асоциация за изследване на религията пред стотици изследователи от света в тази област: "Друго важно развитие в социологията на религията е това в пост-комунистическите страни. Най-изявените изследователи са: хърватинът Синиша Зриншчак (2006), полският социолог Ирена Боровик (2001), немецът Детлеф Полак (2003, 2007), беларуската Лариса Титаренко (2004), българката Нонка Богомилова." (Cipriani, 2014: 26). Израз на признанието за нейните качества е и фактът, че два мандата е завеждала секция при Института за философски изследвания - БАН, била е главен редактор на списание Философски алтернативи, както и председател и член на солидни научно-експертни комисии.
Нонка Богомилова е носител на редица престижни награди и грантове, сред които се откроява Националната награда Христо Г. Данов на Министерството на културата и община Пловдив за принос в националната книжовна култура в раздел Автор в областта на хуманитаристиката за книгата ѝ Балканите - белязани пътища (1991 - 2016). Автор е и на три стихосбирки, както и на хумористични материали и шаржове.
Професионалните интереси на професор Богомилова са в сферата на философската антропология, философски въпроси на религията, литературата, обществото. В центъра на вниманието ѝ обаче е преди всичко Човекът с цялото многообразие на силата и слабостта му, "и добър, и зъл, и великодушен, и егоист, и отнемащ надежда, и даващ надежда" (Богомилова, 2018: 78).
Затова тя не е просто кабинетен учен. За нея изследователската работа е призвание и начин на живот. С цялото си творчество - и като тематика, и като начин на представяне - тя защитава тезата, че истинската философия не може и не трябва да е затворена, откъсната от живота, абстрактна и самодостатъчна. Тя ратува за философстване, в което изследователят влага "и страстното открояване и защита на ценности, близки на неговата душа и сърце толкова, колкото и на неговия интелект" (Богомилова, 2006: 20). За нея философът има нелеката задача "да бъде вкоренен не само с интелекта, а и с цялото си същество - чувства, страсти, надежди, болки - в онова битие което му е съдено да надмогва и одухотворява" (пак там: 22).
Самата тя е такъв философ и именно тази сплав на висок интелект и емоционална отдаденост прави творчеството ѝ толкова ценно. Проблемите, на които отдава вниманието си, я вълнуват не само като теоретичен обект, а и като живо битие и преживяване. Ето защо в книгите си тя обговаря както строги теоретични идеи, така и лични впечатления и споделяния, получени "в процеса на живата научна комуникация" (Богомилова, 2018: 9), а извор на вдъхновение намира във възможността за сплитане и обвързване на "текстовете и реалностите, на мислите и действията, на академическото и практическото" (пак там: 181), възможност, която се поражда не от директиви и институции, а от зова на самия живот. Затова книгите ѝ не само говорят за човека, но и на човека, те са топли, човешки, будещи размисли, но докосващи и сърцето, мъдри, но и вълнуващи.
Нонка Богомилова съумява да съчетае висока научна прецизност и задълбоченост с изключителна диалогичност и фин усет и разбиране за различните виждания, подходи и гледни точки. Това, което изследва, за нея не е просто обект, а преди всичко субект, който трябва да бъде разбран с уважение и причастност, с който е необходимо да се води диалог, а не едностранно да се налагат мнения. "Заповедния и аналитично конструиран слог на нравствения императив" може и следва да бъде стоплен от Юделикатната самодостатъчност на изстрадания човешки опит" (пак там: 78), посочва авторката и сама неотклонно следва високото нравствено изискване на "простата интелектуална честност" (пак там: 69).
Всъщност високата нравственост е обект на разглеждане, но това е и основният начин на претворяване, подход и хоризонт, спрямо който се съизмерва авторката и чиито изисквания защитава като свое кредо. Тази нравственост характеризира не само творбите ѝ - философски, поетични, колегиални, но и начина ѝ на живот. Професор Богомилова е рядък пример за покритие на теория и практика, за въплъщение на нравствените идеали, които изследва, в собствения ѝ живот. Тя впечатлява с невероятната си честност, принципност, отстояване на позиции, които намира за справедливи и стойностни. Отстояване, което се осъществява по изключително достоен начин, фино и деликатно. Нонка Богомилова наистина умее да разбира различието, да проумява другостта, да я уважава и почита, да вижда многоликостта на човешката природа и да отчита нейната амбивалентност и колебливост. Самата тя обаче неотклонно се придържа към изискванията на нравствеността и не прави компромиси със себе си.
Нейната диалогичност и отвореност към другите, значението, което отдава на взаимоотношенията и на живото общуване, в което само може да се роди истината, я прави невероятно ценен колега, ръководител, преподавател. Тя винаги е готова да подкрепи другите, да види и изтъкне ценното в техните разработки и търсения. Много са младите колеги, които с благодарност посочват приноса и подкрепата на професор Богомилова в тяхната работа. Много са и тези, които чрез нейните отзиви и рецензии са преоткрили себе си. Нонка Богомилова умее да оцени направеното от другите и да го подкрепи, нещо, което се удава само на онези, които имат спокойно съзнание за собствената си стойност.
Ерудиция, научна и човешка добросъвестност, диалогичност, деликатност и непоколебимост, съпричастност, доброжелателност и великодушие, отвореност и проникновеност и изключителна човечност, може би до голяма степен в смисъла на онова жън от китайската философия, което означава не просто любов към хората, но и качеството, което превръща двуногото в истинско човешко същество - това са все качества на неуморния изследовател на човешката душа Нонка Богомилова."
Из книгата
Рейтинг: 7.00 / 3 гласа 
