Ние срещу всички

Ние срещу всички Фредрик Бакман Времетраене: 1:12 мин. Фредрик Бакман Времетраене: 2:40 мин. Бьорнстад Фредрик Бакман Времетраене: 0:55 мин. Човек на име Уве Фредрик Бакман Времетраене: 1:31 мин. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Фредрик Бакман Времетраене: 0:48 мин. Сделката на живота ти Фредрик Бакман Времетраене: 1:44 мин. Брит-Мари беше тук Фредрик Бакман Времетраене: 1:19 мин. Баба праща поздрави и се извинява Фредрик Бакман Времетраене: 1:37 мин. Нещата, които синът ми трябва да знае за света Фредрик Бакман Времетраене: 1:18 мин. Тревожни хора Фредрик Бакман Времетраене: 0:43 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Бьорстад ще ликува, но и ще пламне.

Продължението на разбилата вече хиляди читателски сърца "Бьорнстад". Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.

Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.

Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен. Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.

"Някой ще бъде виновен"
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Ние сме малка общност в гората. Хората казват, че пътят не води насам, а само минава покрай нас. Икономиката ни започва да кашля всеки път, когато си поеме дълбоко дъх, а фабриката всяка година съкращава персонала подобно на дете, което си мисли, че никой няма да забележи как тортата в хладилника намалява, ако просто си взима по малко от всички страни. Наложим ли една върху друга стара и нова карта на града, веднага ще си проличи как търговската улица и малката ивица, наречена Център, сякаш са се свили като свинска пържола в нагорещен тиган. Останала ни е само спортната зала, нищо повече. Но от друга страна, както казваме тук: какво повече му трябва на човек?

Хората, които минават през града, казват, че Бьорнстад живее само за хокея, и през определени дни може и да са прави. Понякога човек трябва да живее за нещо, за да може да преживее всичко останало. Ние не сме глупави, нито алчни. За Бьорнстад може да се говори какво ли не, но хората тук са корави и трудолюбиви. Така че изградихме хокеен отбор, който прилича на нас и с който можем да се гордеем. Защото ние не бяхме като вас. Когато на хората от големите градове нещо им се струваше твърде трудно, ние просто се засмивахме: "Така и трябва да бъде". Не беше лесно да се живее тук, именно затова го правехме ние, а не вие. Оставахме изправени независимо от времето. Но после се случи нещо и паднахме.

За нас е разказана една история, случила се преди настоящата, и ние винаги ще носим вината за нея. Понякога добри хора могат да вършат ужасни неща. Вярваме, че така защитаваме тези, които обичаме. Едно момче, звездата на хокейния ни клуб, изнасили момиче. И ние се заблудихме. А общността представлява сборът от нашите избори. Всичко се сведе до неговата дума срещу нейната и ние повярвахме на момчето. Защото така беше по-лесно. Ако момичето лъжеше, животът ни можеше да продължи, както обикновено. Когато узнахме истината, всички се сринахме, а заедно с нас пропадна и градът. Лесно е да се каже, че е трябвало да постъпим другояче, но може би и ти не би го направил. Ако си изплашен, ако те принудят да избереш страна, ако знаеш какво трябва да пожертваш. Може би не си толкова смел, колкото си мислиш. Може би не си толкова различен от нас, колкото се надяваш.

Това тук е историята за последвалите събития: от едно лято до една зима. В нея се разказва за Бьорнстад и съседния град Хед, за това как съперничеството между два хокейни отбора може да прерасне в бясна борба за пари и власт и оцеляване.

Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525