Сделката на живота ти

Сделката на живота ти Фредрик Бакман Времетраене: 1:44 мин. Фредрик Бакман Времетраене: 2:40 мин. Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг Фредрик Бакман Времетраене: 0:48 мин. Човек на име Уве Фредрик Бакман Времетраене: 1:31 мин. Баба праща поздрави и се извинява Фредрик Бакман Времетраене: 1:37 мин. Брит-Мари беше тук Фредрик Бакман Времетраене: 1:19 мин. Бьорнстад Фредрик Бакман Времетраене: 0:55 мин. Нещата, които синът ми трябва да знае за света Фредрик Бакман Времетраене: 1:18 мин. Ние срещу всички Фредрик Бакман Времетраене: 1:12 мин. Тревожни хора Фредрик Бакман Времетраене: 0:43 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман.

Илюстрации: Дамян Дамянов. Понякога можеш да сключиш сделката на живота си със смъртта.

Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил.

"Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, днес е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингбори, а аз убих човек. Приказките не започват така, знам. Но отнех живот. Ще се промени ли нещо, ако ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас искат да вярват, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднакво силно. Ако ни зададат въпроса "всички животи ли имат еднаква стойност?", повечето от нас убедено ще отговорят "да!". Но само докато някой не посочи човек, когото обичаме, и не попита: "Ами този живот?".
Тогава? Има ли значение дали съм убил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, ако е било дете?

Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с телевизор в болницата имаше малък червен стол, бе неин. В началото не беше червен, но тя видя, че му се иска да бъде. Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, но това нямаше значение, тя можеше да си го позволи. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса болестта, да оцвети спринцовките и лекарствата така, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе умно хлапе, но се преструваше заради тях. Така че през деня рисуваше върху хартия, за да зарадва възрастните.

А нощем оцветяваше стола. Защото той толкова много искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го "Айо". Когато се учеше да говори, възрастните мислеха, че му казва "Айо", защото не може да произнесе "Зайо". Но тя го наричаше Айо, защото той така се казваше. Това не би трябвало да е толкова трудно за схващане всъщност, дори за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на червения стол. Може и да не е медицински доказано, че те е по-малко страх, ако седиш на червен стол, но Айо не знаеше това.

Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки. Една вечер стоях скрит зад един ъгъл в коридора и я чух да казва: „Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, само че повечето ще умрат след сто години, а аз може би ще умра още утре“. После добави, шепнейки: "Надявам се да не е утре".

След това ненадейно вдигна глава и се огледа изплашено, сякаш бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на червения стол. "Тя е! Идва!", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си. Аз също побягнах. Бягал съм цял живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с дебел, сив плетен пуловер. Носи папка. Вътре са записани имената на всички ни."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525