Кой сънува моя живот 1977-2007

Пътник

Като шум прелетях край орача угрижен.
А в купето съм сам: уморен, неподвижен.
Като сън си отивам. Обратно – не мога.
От прозорците вее прощална тревога.
Моят влак отгърмява по мост, над села.
Нежни макове долу ми махат за сбогом.
Простодушни тополи издигат крила.
Като сън си отивам. Обратно – не мога.

На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах...
Мойте думи са бързият влак за чужбина.
Ако някой се върне при стара любов,
тя ще бъде по-стара. А той ще е нов...
Аз превърнах живота си в шум край орача!
Но тунелът е близо – безкрилата сова
изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче?
Някой нов е до теб. Аз съм никой отново.

Жива птица кръжи над граничната зона.
И се смее на наште затвори – в озона
черна птица по залез... За нея предел е
само там, дето живите падат умрели...
Тежко влакът се влачи, отеква – прощален.
Искам малко любов! Искам малко отсрочка!...
Колелата кънтят в анапест погребален
и в тунел се разраства последната точка.

Владимир Левчев (р. 1957, София) завършва изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор в издателство Народна култура (1982 - 1989). Издава нелегалното преди 10 ноември 1989 г. списание Глас. Съосновател и зам.-главен редактор на Литературен вестник (1991 - 1994) и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, дипломира се с MFA по творческо писане в гр. Вашингтон и преподава литература в няколко университета в САЩ и български език в Държавния департамент. От 2007 г. преподава в Американския университет в България.

Превеждан е на 18 езика. Той е превеждал на български книги със стихове на Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, Одисеас Елитис, пиесите на Сара Кейн, както и религиозно-философската поема Бхагавадгита. Пиесата му Марко от Прилеп е поставена в Русенския драматичен театър през 2023 г. Последната му стихосбирка е География на съня (2025).

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com