Смъртта и Бог

В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми.

"Архитектът на света
е цигулар в съня ни.

Той свири
и строи въздушни кули.

Той свири
и строи водата,
а океанът се издига пак
към извора.

Той свири
и пламъците на света повяхват,
за да разцъфне
нова пламенна роза.

Той свири
и камъкът се пропуква, за да стане пясък
за нов хоросан..."

..."За каквото си мислиш в последния час,
в часа на смъртта си - там ще отидеш!
Но всеки час е последен.
Не знаеш кога ще си отидеш от този свят.
Така че винаги мисли за Светлината!"
Из книгата

Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки, издадени в България, и 4 в САЩ, както и на множество статии и есета. Роден е през 1957 г. в София и завършва Английската гимназия, а след това и Националната художествена академия. По-късно визуалното изкуство повлиява силно върху поезията му.

Като ученик се увлича по всичко, стига да е в сферата на историята, философията, а за кратко и на религията. Обмисля да се запише в Духовната семинария, но го разубеждава баща му, поетът Любомир Левчев. След началото на прехода започва да работи във в. Демокрация, издание на СДС, а през 1991 г. създава и Литературен вестник заедно с Едвин Сугарев, Ани Илков, Румен Леонидов, Миглена Николчина и други.

През 1994 г. Левчев получава стипендия Фулбрайт и заминава за САЩ, уж за 2 години, но остава 13. Там Левчев защитава магистратура по изящни изкуства, преподава и издава 4 книги. Към момента той работи в Американския университет в Благоевград, където преподава литература и творческо писане, по-конкретно поезия. Освен Т. С. Елиът, е превеждал на български стихове на Гинзбърг, Хенри Тейлър и Висоцки.

Владимир Левчев (р. 1957, София) завършва изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор в издателство Народна култура (1982 - 1989). Издава нелегалното преди 10 ноември 1989 г. списание Глас. Съосновател и зам.-главен редактор на Литературен вестник (1991 - 1994) и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, дипломира се с MFA по творческо писане в гр. Вашингтон и преподава литература в няколко университета в САЩ и български език в Държавния департамент. От 2007 г. преподава в Американския университет в България.

Превеждан е на 18 езика. Той е превеждал на български книги със стихове на Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, Одисеас Елитис, пиесите на Сара Кейн, както и религиозно-философската поема Бхагавадгита. Пиесата му Марко от Прилеп е поставена в Русенския драматичен театър през 2023 г. Последната му стихосбирка е География на съня (2025).

7 лъча
гр. София, ул. "Утринна роса" № 10
7rays@mail.bg

Самотната вечеря
Смъртта и Бог
Песен
Тъмната кула на времето
Фрагмент
Нито една секунда от живота ти не изчезва
Среща
Венера
Тор за райската градина
За нова литургическа литература
Струежите на цигуларя
Струнната теория
Водопад
Наука и религия
Небе
Край
Символ
Символите не са декорация
Убийство на светец
Красиво и добро
Червеи в раната на дете
Наука и религия (2)
Сезони и елементи
Планетата някога
Събуждане
Седем заключения