Тайната на прислужницата

Тайната на прислужницата Фрида Макфадън Времетраене: 0:55 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин.

Продължението на Прислужницата от Фрида Макфадън. Не надничай зад затворени врати!

В този идеален дом има само едно правило. Не надничай зад затворените врати...

На Мили Калауей ѝ е трудно да си намери работа, където да не задават твърде много въпроси за миналото ѝ. Затова е изключително благодарна, когато семейство Гарик я наемат да чисти изумителния им мезонет със зашеметяваща гледка в Манхатън и да готви отбрани ястия в модерно обзаведената им кухня.

Всичко е почти идеално, с изключение на факта, че все още не е виждала госпожа Гарик, която стои затворена в една от стаите за гости. Мили я чува да плаче и забелязва петна от кръв по белите ѝ нощници, когато пере. Един ден не се сдържа и чука на вратата. Когато вратата се открехва едва-едва, това което вижда, променя всичко...

Мили дава тържествено обещание. Все пак е правила подобно нещо и преди. Тя може да защити госпожа Гарик, като същевременно опази собствените си тайни. Дъглас Гарик ще си плати. Единственият въпрос е докъде е готова да стигне прислужницата...

Книга втора от поредицата Прислужницата на Фрида Макфадън.

"Тази нощ ще ме убият.

Проблесна светкавица и освети всекидневната на малката вила, в която щях да прекарам нощта и в която животът ми скоро щеше да секне преждевременно. Едва различавах дъските на пода и за миг си представих тялото си проснато върху тях сред разливаща се локва кръв, просмукваща се в дървото. Отворените ми очи се взират изцъклени в нищото. Устата ми е леко отворена, струйка кръв се стича по брадичката ми.

Не. Не. Не тази нощ. След като вилата потъна в тъмнина, протегнах слепешком ръце пред себе си и се отдалечих от уюта на дивана. Бурята беше силна, но не чак толкова, че да спре токът. Не, някой го беше спрял умишлено. Някой, който тази вечер вече бе отнел един живот и възнамеряваше аз да бъда следващата жертва. Всичко започна с една обикновена работа като чистачка. А най-вероятно щеше да приключи с почистването на моята кръв от пода. Изчаках нова светкавица да ми покаже пътя и тръгнах бавно към кухнята. Нямах конкретен план, но в кухнята имаше предмети, които можеха да послужат за оръжие. Цяла кутия с ножове се намираше там, но дори една вилица би могла да свърши работа. С голи ръце бях беззащитна. С нож имах някакъв шанс. През големия прозорец в кухнята проникваше малко повече светлина, отколкото в останалата част на вилата. Зениците ми се разшириха, за да попият жадно колкото се може повече от нея. Тръгнах с препъване към кухненския плот, но след като направих три крачки по линолеума, се подхлъзнах и паднах на пода, при което си ударих лакътя и очите ми се насълзиха от болка. Макар че, трябва да призная, те вече бяха пълни със сълзи.

Докато се мъчех да стана, осъзнах, че подът в кухнята е мокър. Отново проблесна светкавица и погледнах дланите си. Обагрени бяха в алено. Не се бях подхлъзнала в локва вода или разлято мляко. Подхлъзнала се бях в кръв. Останах да седя неподвижно за момент, докато установя какви са пораженията по тялото ми. Нищо не ме болеше. Нямах рани. Това означаваше, че кръвта по пода не е от мен. Поне засега. Размърдай се. Ставай. Това е единственият ти шанс.

При втория опит успях да се изправя. Протегнах ръка към шкафа и въздъхнах облекчено, когато пръстите ми докоснаха студената твърда повърхност. Потърсих опипом дървената поставка за ножове, но не успях да я открия. Къде се е дянала? Тогава чух приближаващи се стъпки. Не можех да преценя добре в тази тъмнина, но като че ли в кухнята с мен имаше друг човек. Косъмчетата на тила ми настръхнаха, когато в мен се впериха очи. Вече не бях сама. Сърцето ми се сви. Преценката ми се оказа напълно погрешна. Подценила бях един изключително опасен човек. И сега щях да платя най-страшната цена."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg