Езикът, на който умирам

"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница."
Божидар Пангелов, редактор

"Една книга, оцеляла след апокалипсис, преживяла потопа от думи и осмелила се да достигне небето. За да си поговори с Бог за греховете ни. Писане, което завършва строежа на Вавилонската кула, за да ни даде универсалния език. Човешки и божествен едновременно. И затова вечен. Акт на умиране, акт на обичане, акт на себеизписване, за да отидеш далеч отвъд поезията и да си точно тук и сега. И да създадеш език, древен колкото самата любов и разбираем колкото смъртта. "Езикът, на който умирам". И същия, на който обичам.
Ива Спиридонова, издател

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Няма живот след любовта
Битие
Какво е поезията
Ars poetica
Родопската баба
Доживотен затвор
Свобода
И под кротките ти длани вият вълците на сърцето
Като любовта
Икар
Всеки стих
Майко, няма никой вкъщи
Всяка твоя миризма
Лятото свършва
Чехов, гръмни се
Няма стих
Смърт
Поезията
Поезия
Не мога
В този свят
Любов
Обичам те
Страстната седмица
Не съм се будил
Коледа
Лед
Студ
Първи сняг
Любов
Една индианска легенда
Нощта пада винаги в теб
Септември
Расте септември
Сори, Гео Милев
Без теб е времето
Страшно е
Смърт в Люлин
На опаковката
Поезията е болест
No future
Толкова много думи
Препарирах пеперудите в стомаха си
Свръхбагаж
Сърцето ми
Точка 18
По Еторе Скола
Любовта ни
Когато си нощ те обичам
Рай
Домашни животни
Термидор
Любов
По следите на изгубеното време
Сираци
Годишнина от сътворението
Юда
Любовта е разстоянието
Боси
Keinen sex
Боси
Мълчим в босите си погледи
Летни квартири
Смърт в Ахтопол
Един
Сърцето ти ходи по въже
Смисълът на живота
Когато построим любовта
19-и век, 2016-а година
Поэзия - мать порядка
Разтварям те
Свръхдоза
Грях
Неизвинени отсъствия
Извинени отсъствия
Щастието е курва
Краят на живота
Като земята си
Не знаеш ли
Животът има няколко края
Someone like fuck you
Едип
Последното писмо
Любов
Поезията
Криминална хроника
Поезията е краят
Може да ни раздели
Премини през любовта
Паркът на свободата
Умирам следователно съществувам
Стиховете ми
Любов
Любовта ни
Няма къде да отидеш