Заведи ме на кино. Поезия

"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на любовта, ДНКто на която тече във вените на всеки неин стих. Тя търси грешната си сянка, вградена във вятърните мелници и танцува с корабче с Краля на булеварда като една тъжна клоунеса, която само след миг ще получи новите си крила, защото любовта е щедра и винаги пристигаща навреме. Оставете се на Стефка Петкова да ви заведе на кино. Филмът наистина си заслужава "Оскар"-ите ви."
Маргарита Петкова, редактор

Епопея на незабравимите

Колко любов е? На капка равна
и на живот равнозначеща.
Твърде малко - в нея да се удавиш,
твърде много - да я изплачеш.

Твърде бърза е - да я подминеш,
твърде висока - да я възпееш.
Твърде кратка, за да ти стигне,
твърде дълга, за да я надживееш.

1. Злодеят с нежно име
Той е този, който ми взе зората,
изпя ме в песен, развя байрака
и ми показа къде е Караджата.
Той ме научи да светя в мрака.

Той е този, който ми взе душата
и с кални стъпки през нея мина.
Той ме обучи в изкуството на войната.
Евакуирах чувствата и си спасих името.

Той е този, който ми даде всичко -
деца, свобода и стих.
Не помня дали го обичах...
Но не го забравих. И му простих.

2. Магът
Той дойде в най-тъмната нощ,
в която се бях изгубила,
сам изгубен, слаб и безпомощен.
Времето беше смутно и влюбено.

Отвори небето и слънцето падна
в очите ми - в слънце невярващи,
в ръцете ми - слепи и жадни.
Любовта беше стръмна и непрощаваща.

Любовта беше безпаметност и магия,
животът изля куршум и я развали.
Но в бяла приказка успя да го скрие...
Не го забравих. И го благослових."
Стефка Петкова

Стефка Петкова дебютира през 2004 г. със стихосбирката "Парченца любов". Освен стихотворения, пише разкази и приказки. Тя е един от най-активните членове в платформата за нова българска художествена литература "Хулите". Много от нейните произведения са публикувани в периодичния печат и са добре познати в интернет пространството. Удостоявана е с награди в национални конкурси за поезия. "Заведи ме на кино" е вторият ѝ поетичен сборник.

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Номинация за "Оскар"
Епопея на незабравимите

• Злодеят с нежно име
• Магът
• Йах четаси ме

Ave verum corpus
Прочитане правата на любовта
По заледения склон на сърцето
Сътворение
Само това си спомни
Грешната ти сянка
По реката
Зрънце смях
Есенна балада
Любов по Хокинг
Върни ме там, Морфей!
Пътят, истината и животът
Корабче в бутилка
Круша
Вино от ябълки
Третото лято
Късен ренесанс
Среща с любовта
Карвинг
Коледна песен
Пролет
Тон за пролет
Самодивска песен
През себе си
разпети петък
Хвърчило
Дъждовна броеница
Жалба по вятърни мелници
Рис(к)увам те, живот
Нищо друго
Ч.Р.ХР.!
Утре
Исихия
На стената на лятото
Синчец
Бяла сова
Насаме с морето
Целувка и песен в обвивка от кестен
Песен и хляб по водите
Повече от всичко
Кралят на булеварда
Клоунестата
Не беше
Хамак
Заведи ме на кино