Панагюрското съкровище

"По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не беше учудващо, че когато преди малко повече от пет десетилетия светът узна за откриването в сърцето на Тракия на едно от най-забележителните и до днес златни съкровища Панагюрското, никому не мина и през ум, че то би могло да бъде свързано с траките и тяхната култура. Как всъщност се появи Панагюрското съкровище?

Намирането му е случайно и съпроводено с онези странни и куриозни обстоятелства, съпътствали повечето от уникалните открития в областта на археологията. Осми декември 1949 година, четвъртък. Обикновен мразовит делничен ден в керамичната фабрика Мерул, разположена в югоизточните околности на никому неизвестното тогава, разраснало се сега и прочуто в целия цивилизован свят градче. В двора на фабриката трима братя Павел (1906 - 1988), Петко (1908 - 1974) и Михаил (1915 - 1988) Дейкови копаят глина за тухли. Съдбата не е била особено благосклонна към тях. Някаква незнайна пророческа сила е накарала обаче и тримата да кръстят дъщерите си с името Златка. Без да подозират, че този ден заедно с тях и имената на дъщерите им ще влязат в историята на българската и световната археология, те любопитно очистват от полепналата почва неочаквано появилите се жълтеникави предмети. Кратката консултация помежду им завършва с категоричното заключение: "Намерена е скрита циганска музика!"
Из книгата

Славена ООД
Варна, 9018
ул. Ген. Радко Димитриев №
office@slavena.net59