По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не ... |
|
|
Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница.
Завършва история в СУ "Климент Охридски" през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН.
Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и изкуството на траките. Занимава се с откриването, проучването и популяризирането на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. През ... |
|
|
Second expanded and revised edition ... |
|
|
По-малко от сто са тракийските подмогилни зидани постройки в България, които обикновено наричат гробници. в Казанлъшката котловина те са многократно повече от, отколкото другаде в България. Гробниците открити от екипа на д-р Китов са всъщност подмогилни храмове, необикновено разнообразни според плановото и пространственото си решение. В книгата се проследяват последователно открития от 1944 г. до днес. Оригиналните скулптури от това време в световните музеи се броят на пръсти. Една от най-добре изпълнените от художествена гл.т. е главата на Севт. Откритията край Шипка през 2004 г. потвърждават значението на района като ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... "... разкопките в Старосел ще бъдат признати за най-голямото археологическо откритие за годината в света... Старосел промени значително погледа ни върху тракийската класическа древност. От историческа гледна точка паметникът е първостепенен извор за историята на Балканите от втората половина на I хилядолетие пр. Хр."
Д-р по история Лолита Николова ... |
|
|
|
