Имам толкова недовършени сънища

"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют...
В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич. Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея."
Ива Спиридонова, редактор

"Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно Имам толкова недовършени сънища, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони. Тя предлага билет за навън, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си. Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.

Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика. А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.
Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци."
Симеон Аспарухов

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Един снежен човек
Всяка нова година
Люлякът разцъфтя
Ще бъде пролет
Тази зима
Необяснимо е летен април
Дали е пролет
Събуждаме се
Люляците носят от април
Най-хубава е къщата напролет
Пролетта е намерен подслон
Краят на април
Като бисквитка към кафето
Ще оцветявам сянката на вятъра
Обезцветена, дъгата
Наблюдавам отвътре дъжда
Като хлапак е юни
Дали смокинята разбира, че е сладка
Събота се събужда
Събуди се след десет часа
Не бива да се заблуждавам
Времето се страхува
Денят излезе
Остарява след десет часа
Изскърцва петък вечерта
Потърси ме - ще бъда река
Ще си легна довечера в девет
Не изпращай вечерта да ме приспива
Любовта ми рисува
И не за всичко
Не мога да се убедя, че дишам в пролет
Всичко хубаво пристига от запад
Разрешавам ти даже
Ще бъде лято
Подготвям данъчната декларация
Колко малко познаваме
Не мога да разграждам любовта
Тя, меланхолията, в стиховете ми не спира
Любовта ни не е като в първия ден
Разрешавам ти
"Брашно сложи"
Едва ли края на септември ще дочака
Събориха старата къща
Петък ще е само за празнуване
У мен делят квартира две души
Ще бъде есен
Още пазя следи от последното лято
Мисля си
Тази седмица
Доказано е зима
Помоли луната да остане
Една след друга
Навън отново сняг е навалял
Нарисувай ми сняг
Пак има сняг
По керемидите
Зимата изгуби своя път
В небето зъзнат зимните звезди
Тъгата има свое министерство
Дъждът забързано
Ще ти изпращам всеки топъл вятър
Животът, както всяка друга грижа