Репортаж от седмото небе. Стихотворения

В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо - думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото."
Ива Спиридонова

"Тази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са - действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. "Репортажът" разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви... Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване - то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами."
Симеон Аспарухов

"Специално същество е тази Рада, която никак не умее да мрази... Тя ми напомни, че не е достатъчно да обичаш само думите, трябва да обичаш и... хората. Тогава започваш да забелязваш истории и картини, които те събуждат нощем или те "накацват" в тролея и... се превръщат в стихотворения, в репортажи от седмото небе."
Камелия Кондова, редактор

"Репортаж от седмото небе

Как ли празнуват звездите?
Не всичките, само онези,
невидими за очите,
от сърцето откъснати.
Нагоре понесли се
в капки сълзи и засияли
с искрата на усмивки, за другите скрити.
Как ли празнуват звездите?
Запитах се. После заспах.
Сгря ме милувка на клонка в гората.
Отсреща се усмихна дъга.
Крехка снежинка ми хвана ръката,
Невръстно птиче запя.
Усетих прегръдка, после целувка.
Тъгата се сля с мъглата
и си отиде -
както си беше дошла.
Вече не се питах. Вече усещах.
Лудост небесна, копнеж.
Вече се носеха сърца и вещи
в празничен звездовъртеж."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Благодарствено писмо от редактора
Кислород
Любовен пейзаж
да влезе следващият!
Хаос
Песъчинка в спомена
Молитва
Три чудесни звездички
Енология на споделената обич
Дегустация на живот
Отивам си, преди да нараня
Преводач на болката
На върха на копието
От камбанарията на поуките
Сирни заговезни
Среща
Когато майките пораснат
Втори юни
Маскарад
Може би Хамлет
Кронос
През очите на детството
Прощъпулник
Аз умея да чакам
Пред неизписания лист
Векове след Икар
Докато още вярвам във вълшебства
Утре
Любов по петолинието
Разходка
"Ëще не вечер"
Нестинари
Вещерско
Получи се добре
Имане
Размисли на еднодневката
Светлина в тунела
Репортаж от седмото небе
Шоколадов листопад
Сламка за двама
Когато кафето е споделено
Една назад
Снежната кралица
Зелено стихотворение
Растителна броилка
Бдение
Повод за запознанство
Въпрос
Реклама
Фар
На зазоряване
Инстинкт за самосъхранение
Феникс
Несбъднат Икар
Сърдечна маркировка
Утре ще ги напиша