Отвън и отвътре или малките неща. Поезия

"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко."
Валентина Радинска

"В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, одухотворен и осветен от красотата. Христина Панджаридис владее умението да открива фин смисъл отвъд натрупаните пластове рутина. Тя успява да изрази невидимите течения, които се носят в сърцевината на неподвижните предмети, отношението на безразличната наглед природа и порива, скрит в неизменните състояния на човека, притиснат от житейските обстоятелства."
Мария Донева

"Поезията на Христина Панджаридис е в съзвучие с ритъма на живота, с кръговрата му без начало и край, където Аз-ът е частица от всичкото, съдържа се в света и светът се побира в него, делничен, прозаичен, но и омайно вълшебен. Формите са идеални, думите не са излишни, природата диша чрез редовете, мисълта тръгва от съзерцанието. Стиховете ѝ се раждат като новото стръкче цвят напролет, узряват в зноя на лятото, пълнят се със сладост в цветната есен и заспиват в човешката душа през зимата. До следващото завъртане на колелото на живота, задвижвано единствено от любовта. В този смисъл, поезията на Христина е вечна и съвършена, такава каквато е и обичта. И отвън, и отвътре е само тя, малкото нещо, което ни прави човеци."
Ива Спиридонова

Оцеляване в тревата

Пробвам различни пръскачки
върху тревата в градината.
Водата подскача, ръси прохлада.
Добре ли тече? Напоява ли равномерно?
Преместѝ я по-наляво.
Лягам на земята.
Тревата се отдръпва,
прави ми място за лактите.
Пръскалката шуми отгоре
и мокри косите и устните, късите панталони.
Сигурно и в смъртта
пейзажът е такъв.
Струята на дъжда те разхлажда
отвреме-навреме.

Череши

До оградата ти огромно дърво
(но в двора на съседите)
с червени череши
и изправена стълба.
Не ти дават и шепа,
не те канят да си набереш.
Случва се... не само във филмите.
Покрай теб всички са влюбени и се прегръщат.
Ти наблягаш на любовните романи.

Рокля

Открих я в черен чувал, натъпкан с дрехи.
Една от мамините рокли:
без ръкав, лилава, на дребни цветчета,
стигаше ми до коленете.
Полепна по тялото ми,
не подозирах, че е можело да си разменяме дрехите. Някога.

Тръгнах на море,
сложих я в куфара си.
Мама не беше виждала морето.
нека да ползваме по-красивата дума тук
Разхождах я по улиците,
вечеряхме в ресторант,
прегръщаше ни двете - без да знае -
русоляв, висок мъж, с позлатени рамки на очилата.

След трийсет години
бяхме отново майка и дъщеря.
Христина Панджаридис

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg