Все пак за смисъла. Поезия

"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи.

Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е съвсем вярно. Може би истинското преглеждане идва, щом прекрачиш отвъд скърбенето заради всичко, което сме и което не сме. "Все пак за смисъла" на Любомир Терзиев извежда точно там - отвъд тъгата. Да поживеем, благодарни, на това светло място."
Инна Пелева

"Лириката на Любомир Терзиев прокарва нова посока в българската поезия - едновременно страстна и скептична, зашифровано ерудитска и оживена от безцеремонните набези на жаргона. Счуват ми се в нея акцентите на английската метафизическа школа и нейното елиътовско прераждане от ранния двайсети век, но те са претопени в тукашна, наша чувствителност с категорично днешна дата. Една душевна и умствена нагласа, която вече нито тематично, нито естетически не е затворена в местни граници."
Александър Шурбанов

Обяснение в любов
На Ирина

Не време ми трябва, любима, не време.
Нàглед ми трябва за времето.
Дали ще са прашинки, неразкрити от слънцето,
дали ще са тичинки, неоплодени от вятъра,
дали ще са ресничести, неизплували от изначалния бульон,
секундите трябва да видя.
Не да прозра, настоявам, да видя.
Тогава през образа някак,
току-виж спра да се рея
и току-виж се влея
в твоето време.
Любомир Терзиев

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Няколко въпроса към създателя
Защо онан?
И листата не ще те спасят
Написано след като съм гледал документален филм за Камбоджа по Арте
Проблемът на съвременния капитализъм
Видимостта на абсолюта
Трансцендентален сън с природата
Ода за Диего Веласкес, нарисувал "Las Meninas"
Моят мъртъв поет
Finita la vita nuova
Дали да продължаваме да търсим
Имахме думи
Отвъд общуването да съм жив
За думите
Да не доплуваш до Византион
След едно скъсано ахилесово сухожилие
Какво въобще
Друго е да си висок
Дом
Страховете на хипохондрика
Душевна скатология
Петте етапа на умирането
Април
Разбъркване на сетивата
Алегория за пост-пост-модерната ситуация
За плиткото и за дълбокото
Разпад
И бодил и роза
На баща ми
Обяснение в любов