Зрящият е хляб. Избрано

Зрящият е хляб. Избрано Биньо Иванов Времетраене: 0:53 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Съставител: Яна Букова. Настоящата книга събира избрани произведения на автора.

Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта.

"Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография, и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата, и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. Заради приближаването на по-младите поколения до тези образци, до непреходното им настояще."
От издателя

"Поезията на Биньо Иванов е онази частица от историята на съвременната българска литература, съществуването на която ни убеждава, че може да се появи в същата тази история - лирика, неподвластна на гравитацията на тукашното писане, лирика, прорязала като светкавица върху небето ясно соцреалистическата безоблачна гладкост. Биньовата поезия - също като душата на глухарчето от стиховете му - тържествено лети, превземайки всички небесно-земни висоти на едно неистово и непознато - до нейното раждане - новоизричане.

Тя не е просто друг език, с който се изговаря мисълта. Тя самата е друга мисъл на езика. С нея светът, който се изкушаваме да мислим като понятен и познаваем, се новоназовава, пре-написва, пре-сътворява., пре-изобретява. Светият кръст на кривата си мисъл закрепил, недосегаем за изпепеляващият огън на забравата в Биньо Иванов - този възхитителен поетически саламандър."
Гергина Кръстева

"За близо три десетилетия писане Биньо Иванов не просто има завоювано място в българската поезия. Дори напротив - с последователно усърдие той пише така, че в неговите текстове като че ли поезията все не може да си намери място: взривява синтактичните правила, залива стиховете си с потоп от парадокси и привидни безсмислици, проблематизира статуса на лирическия субект (поетът ли пише словото, или словото пише поета?), разширява териториите на българския поетически език до предела на окончателното разпадане..."
Пламен Дойнов

Аквариус ООД
София, 1715
р-н Младост, 4, бл. 473, вх. Б, ет. 4
info@aquarius-books.com

Из До другата трева

• Борове
• Вятър иде и аз те обичам
• И нататък от земята
• Здрачаване
• Лято
• До другата трева

Из Навярно вечно

• Късче от поема
• Приказка, която не е приказка
• Крадец
• Рисунка на вятър
• Почива се
• Щурци зеленолики
• И любов
• Камбаната

Из Природи

• Природи
• Тридесет и три годишни
• Един човек
• Търпеливо
• Намаляване на поезията
• Пеещо същество
• Мъжът на вдовицата
• Рисувачо

Из Неизвестни и антологични стихотворения

• Ще ме убият

Из Си искам живота, изд. Факел, 1993 г.

• Чрезвичайната дама
• Вопли въпиющи
• Случай с пророк
• Тихото, педя Магелан
• Свободно
• Вопли въпиющи
• Към от
• Саламандър
• Адмирации
• Момент

Из часът на участта

• Ти
• Храсти
• Ох на нещата
• Франсоа Вийон на дървото

Нож върху очите: Бележки върху оптиката на Биньо Иванов
Послеслов от съставителя