Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
|
Книгата е част от серията "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... На 13 септември 2016 г. Иван Методиев щеше да навърши 70 години. Остави стихотворения с ярък, безпогрешно разпознаваем стил, поетическото движение "Нава" и ясно формулирана поетика ("За образите и световете"). "В стихосбирките си, издадени в скованите социалистически времена и по време на разрухата на прехода, поетът обитава своите пространства, където свободно експериментира с повечето познати поетични похвати и форми. Иван Методиев е един от най-любопитните, най-всестранните съвременни български ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
|
Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
|
"И ще си мисля тихо за това, че малкото дори сега ми стига, и във последната си здрачна книга ще пръсна щипка светещи слова." Андрей Германов "Андрей Германов е поет на изтънчените езици, перото му вае сакраментализма на природата, уюта на родното, божествената енергийност на вселената, всечовешката любов. Но то не остава безпристрастно и към хипертрофиралите форми на егоцентризма, на граденето на фалшиви митове, към аргументите на инструменталния разум. Четиристишията на Германов са визии, постигнати в екзистенциалните граничности между земята и небето, но и в омиротворената драма на космоса. Стигайки ... |
|
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
