Поглед от Изток.
Известните исторически, археологически и езикови данни за древните българи и най-вече новооткритата фонетична трансформация *D > L в техния език позволиха да се възстановят оригиналните названия на два от трите основни прабългарски рода: сегели > согди и берсили > фергани. Съгласно китайски данни и съобщението на Теофилакт Симоката, подкрепени от местната топонимика, районът Унаге и град Багкат в Уструшана може да се приеме за прародина на оногурите-българи. Така, началото на трите основни български рода – сегели, българи-оногури и берсили се локализира съответно в Согдиана, Уструшана и Фергана, т.е., те се очертават като източни иранци от вида саки около северното ждрело на планината Имеон. Посочено е времето (I век) и Северния път на коприната над Аралско море за тяхната миграция към Кавказ. Очертани са главните елементи от религията на местните саки до Имеон (маздеизъм, първичен митраизъм, „религия на светлината” или „бяла религия”), която е пропита с някои идеи и практики на по-късния персийски зороастризъм. Тук се включват елементите почитане на Слънцето и Месеца, култ към дървени идоли, строеж на храмове на огъня и храмове с идоли, използване на олтари тип есхари, прилагане на кървави жертвоприношения и двуобрядно погребване на мъртвите (изгаряне/инхумация), които се запазват в общи черти след миграцията на Кавказ и Балканите. Представени са данни за обединената държава на кавказките сегели и кубански българи - оногури (ванандари) и нейното утвърждаване като Стара обединена България при бат Кубрат. Според много източници територията, която кавказките българи заемат източно от Меотида носи библейското име „земя на Авилат”, което е отразено в епонимното име на първия български владетел - Авитохол. Посочени са данни за състава на племената, доведени от Аспарух и Кубер и тяхното разселване по Долния Дунав, река Тиса и Македония. Предложен е модел, обясняващ езиковото родство на древните българи с авари, хазари и савири, както и модел, извеждащ произхода на чувашите от хунското племе ултиндзури.
"Книгата, представена на вниманието на съвременния много претенциозен, силно атакуван и поради това доста объркан читател няма претенции да бъде учебник или христоматия по история. Книгата е писана като опит за изследване и навсякъде между двете си корици има вида на изследователски труд. Поради това в нея има огромно количество нови неща, които никой даже не си е и помислял, че могат да съществуват. Но най-ценното на книгата е, че почти всички твърдения са получени чрез силата на познати научни методи и са подкрепени с по няколко свидетелства. Този вид труд закономерно не е гарантиран срещу евентуални грешки, дано те са в поносимите граници. Обикновено се смята, че само специалистите с огромен обем от конкретни знания имат правото и шанса да се занимават с изследователска работа. Най-общо казано, това е далеч от истината макар, че все пак определен минимален обем знания е необходим. Многото знания, дълбоката щудираност, тясната връзка със школи, звена и авторитети ограничава и затруднява процеса на изследване. Още повече ограничава и затруднява професионалното обвързване и зависимост. Този абзац ще завърша с две пословици, които са се харесвали на Един камък, наречен Алберт, пардон - на Алберт Айнщайн. Първата е: "заради дърветата той не вижда гората", втората е: "Ако едно нещо върви като патица и кряка като патица, то най-вероятно е патица". Ако на някого тези пословици не му харесват или не ги разбира, по-добре да не се измъчва с книгата."
От авторите
Начало 
