Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

В книгата са представени основните хипотези за все още неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и това, което ги обединява. Посочени са дузина недостатъци на най-популярните хипотези за техния произход. Всъщност, главният недостатък на тези хипотези е, че единствено славяните се разглеждат като външни заселници на Западните Балкани през Ранното Средновековие. В книгата са представени множество свидетелства, които позволяват този недостатък да се коригира.

Голяма част от съвременните учени не подкрепят старата, широко известна теория, че албанците (самоназвание шкиптари) са наследници на малка част от античните илири. В тази, по същество езикова и противоречива хипотеза се твърди, че въпросната група илири е била силно латинизирана и славянизирана, но е останала незасегната от влиянието на старогръцкия език и от масивните средновековни нашествия на готи, хуни, авари, кутригури и Куберови прабългари. В настоящата студия са посочени 12 съвременни научни резултата от историографски, археологически, езиков, хидронимен и етнографски характер, които говорят против валидността на тази теория. Представени са 40 исконни албански думи с източно-иранска етимология; 43 двойни албано-осетински когнати, както и 12 тройни когнати в албански, осетински и унгарски. Това се обяснява с присъствието в трите езика на значителен източно-ирански, масагетски компонент - алански при осетинците, аварски при унгарците и аваро-кутригурски при албанците. При албанци и осетинци са посочени следи от доскорошна употреба на двадесетична бройна система и на обичай по препогребване на костите на починалите, които са имали най-силни корени при източните иранци.

Освен значителният брой иранизми, посочени са и седем основни думи (религиозни понятия, календарни термини) в албанския език, които съвпадат с подобни думи - когнати в езика на прабългарите. Това са думите 1) бог (господ, господар) - на албански Hyj („хюй”), на прабългарски УВИ, ЮВИ (IYI, YVI и YVH); 2) душа, дух, дъх – на албански Ahë, Avë, на прабългарски ѣфѣ (êфê) и Фа; 3) глиган – на албански Dosë, Doss, на прабългарски ДОКС; 4) дракон, змей – на албански Beirojnë, beronjë, berôjë, на прабългарски ВЕРЕНИ; 5) овен – на албански Dak, Dash, на прабългарски ТЕКУ; 6) Юпитер – на албански Enjte, на прабългарски АНИШЪР; 7) плитка коса върху бръсната глава – на албански çepe, на български чембас, кика (подобно на албанската дума kokë „глава”).

Тези и много други данни ни позволиха да изкажем нова хипотеза за вида на субстрата и суперстрата, от взаимодействието на които през средновековието се е сформирала новата народност от шкиптари. Античното автохтонно население, отслабено от посочените нашествия, заедно със заселилите се славяни и Куберови прабългари са изиграли ролята на субстрат на новоформирания албански народ. Суперстратът за това формиране са били новозаселилите се през средновековието масагети - кутригури в Епир и авари в Превалитания, което е отразено в имената на местните византийски епископии Котрагия, Хунавия и Авария. Успехът за тази етногенеза е бил гарантиран от голямата численост на тези два народа, техният общ масагетски (скитски) език, предварителния няколковековен политически съюз между тях, както и честата смяна на местните политически граници през средновековието. Откритите многобройни иранизми, както и албано-осетино-унгарските изоглоси от общ масагетски произход, заедно с модерните данни за силно подобие на съвременния албански език с езиците от иранската езикова група (Russell and Quentin 2003, 435 - 438) подкрепят тази хипотеза.

Етногенезата на каракачаните и куцо-власите протича през средновековието в Южен Епир и планината Пинд. Оттук може да се предположи включване на местните кутригури (куцагири „номади”) в техния състав, което се проявява чрез определението куцо-власи, т.е., „власи-номади”. В края на X век по-голямата част от куцо-власите (известни като Асяни) са преселени в Мизия, където те участват в освободителното въстание от 1185 г. в Търново. През XIII век те се преселват на север от река Дунав и дават началото на бъдещата румънска народност и държава.

Иван Танев Иванов е роден на 09.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. В 1974 г. завършва Софийски университет Свети Климент Охридски, специалност Атомна физика. В периода 1974 - 1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ Козлодуй. От 1976 до 1984 г. работи в Химическия комбинат – Стара Загора. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по Автоматичен контрол и регулиране (1982) и Медицинска и санитарна физика (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Издал е четири учебника, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 500 цитирания. Интересува се от българска история, краезнание и фолклор. Ръководител е на Историческо дружество Българска орда към Читалище Климент Охридски – Стара Загора. Публикувал е 60 статии в исторически списания и сборници на исторически конференции, както и шест книги на тема история – По пътя на българския етноним (2005), История на село Самуилово (2006), Град Берое в средновековната история на България (2017), Произход и култура на древните българи (2018), Богатството на българските диалекти (2020), Прародина и религия на ранните българи (2024), Боруйска мала света гора. Къде и кога се е покръстил св. княз Борис Михаил? (2021), Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий (2026) и Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците (2026).

Фабер принт ООД
Велико Търново, 5000
ул. Генерал Сава Муткуров 8
faber@faber-bg.com

Въведение
Класически номади и староседелци - основни разлики
Кратка историческа география на албанците
Хипотези за произхода на съвременните албанци
Данни, които противоречат на представата за илирски произход на съвременните албанци
Михаил Воин змееборецът и покръстването на царя на Тиранското място
Кратки данни за ранната история на основните прабългарски народи. Произход и поява на кутригурите
Кратки данни за панонските авари и Аварският каганат
Заселване на Епир и Македония през Средновековието с кутригури и куберови прабългари
Заселване на Превалитания през Средновековието с авари
Езикови данни за наличието на източноирански дял при съвременните албанци
Знакови източно-ирански и прабългарски когнати и езикови особености в съвременния албански език
Връзка на албанския език с езика на осетинците и унгарците
Общи езикови особености на албанския, прабългарския и българския езици
Възможен механизъм за етногенезис на средновековните албанци
Каракачаните от Южен Епир – също потомци на кутригури?
Епирска Загора – една забравена част от раннобългарската област Кутмичевица
Основни особености на епирската музика от Южна Албания и Северозападна Гърция
Още едно мнение за произхода на балканските власи и на династията Асеневци. Предимството да си номад
Балканският езиков съюз и някои негови проблеми
Топонимни следи от заселването на Западните Балкани с кутригури
Аваро-кутригурска кръв тече в жилите на софийските шопи?
Приложение № 1. Ирански изафет в езика (езиците) на прабългарите
Литература