"Сънят като постижение
Кафето ни избавя от сънливостта, Ред Бул ни дава крила и ще спим, когато умрем. През последните години идеята за съня като хвърлено на вятъра време обаче губи позиции. Изследванията показват, че краткият нощен сън е вреден за здравето и за ежедневното ни функциониране. Това поражда лавина от публикации, които акцентират върху значението на съня и вредите от недоспиването. През годините, в които спях зле, отношението към съня се променяше пред очите ми: "Почти всички успели хора стават рано" постепенно отстъпи на лозунги като: "Със сън към успех", "Сънят стимулира социалния живот" и дори "Спи или умри!". Ако досега ни препоръчваха да спим колкото се може по-малко, то изведнъж ни изпратиха да си лягаме.
Научавам колко е зле режимът ми, когато в един дъждовен пролетен ден се отправям на велосипед към амстердамския Вестърдок. Там ме посреща трийсетинагодишната Елс ван дер Хелм, чийто нидерландски е пропит с английски думи заради годините, прекарани в изследване на съня в Харвард. Докато дъждът трополи по прозорците, Ван дер Хелм обяснява: "Невробиологичните изследвания разкриват недвусмислено колко сериозни последствия има недоспиването". Самата тя се е дипломирала върху темата за съня. "Не просто сериозни, а направо dreadful*. На първо място, кратката нощ е за сметка на способността ни да се аргументираме, да се организираме и да разрешаваме проблеми - все процеси, за които носи отговорност префронталният кортекс."
Става дума за онова парченце от мозъка, което е разположено току зад челото. Префронталният кортекс е една от най-скоро еволюиралите части от човешкия мозък. Позволява ни да извършваме всевъзможни мозъчни акробатики - като да планираме и да мислим логично. Но не е особено устойчив - оказва се извънредно чувствителен към липсата на сън. Установено е, че след деветнайсет часа бодърстване вниманието ни е като на човек с 0,8 промила алкохол в кръвта, тоест като на подпийнал. Дори онзи час сън, който пропускаме с преминаването към лятното часово време, намира отражение в пика на смъртността на следващия ден - най-вече в резултат на автомобилни катастрофи. Дори да си казвате, че лично вие нямате подобен проблем, знайте, че според Ван дер Хелм това също е симптом на недоспиване.
"Изследванията върху хората, които спят по четири до шест часа на денонощие в продължение на две седмици, демонстрират, че тези хора допускат значително повече грешки на тестовете за концентрация. В даден момент резултатите им стават направо окайващи. Въпреки това участниците твърдят упорито: "Нищо ми няма, окей съм си". С преумората се свиква. След време вече не помним какво е било усещането да сме напълно отпочинали." Самата тя е на мнение, че и увереността, че с достатъчно кафе ще се справим с всичко, говори за изкривяване на преценката в резултат на лошия сън.
Впрочем логичното мислене не е единственото, което страда от недоспиването. След тежка нощ не сме в състояние да тълкуваме вярно и социалните сигнали, които ни се отправят. Освен това сме склонни да се съсредоточаваме върху отрицателните неща, за които впоследствие ще си спомняме по-ясно, отколкото за положителните, разказва Ван дер Хелм. Самоконтролът ни също отслабва. "Хората, които спят прекалено малко, проявяват компенсаторно поведение. Например през цялото време пружинират с крак, за да се задържат будни. Прекаляват с храната, давят се в кафе, консумират повече захар, демонстрират по-голям social loafing*, добавя Ван дер Хелм. С усмивка се сещам за купчината шоколадови блокчета в чекмеджето на бюрото ми.
"Недоспиването, както вече казах, се отразява особено тежко на префронталния кортекс - продължава тя. – Но тази област в мозъка изпълнява не само комплексни задачи като аргументирането. Тя има и други важни функции, сред които е и озаптяването на емоционалния център, амигдалата. Който не е спал добре, той не контролира успешно емоциите си и заради това реагира по-импулсивно и несдържано." От различни по-малки по мащаб изследвания става ясно, че участниците, които са държани будни, на следващия ден харчат повече пари за вредна храна и пазаруват по-необмислено. Наред с това Ван дер Хелм споменава и проучване, което показва, че ръководителите, които спят зле, са по-нетърпеливи и раздразнителни, а нерядко и агресивни спрямо подчинените си. Незабавно ме обзема съжаление към колегите на Илън Мъск. Негативите на недостатъчната нощна почивка се натрупват с времето. Друго изследване например показва, че при продължително недоспиване един важен дял от мозъка - хипокампът - се свива (или поне при лабораторните животни). А това е лоша новина за способността ни да учим, тъй като хипокампът е ключов участник в обработването и запаметяването на информация. Затова, ако не спим достатъчно, умението да учим нови неща спада.
Мозъкът не е единственото, което страда. Оказва се, че няма телесна функция, която да не е засегната от недостига на сън. Сърдечносъдови заболявания, диабет, затлъстяване, рак, алцхаймер, депресия - всяка нощ недоспиване е допълнителен билет за лотарията на болестите. Така например медицинските сестри, които дават нощни дежурства, са с 60% по-застрашени от рак на гърдата. Колкото повече нощи прекарват на крак, толкова по-голям е рискът от онкологично заболяване. Да не си доспиваш, очевидно е така вредно, че дори Книгата на рекордите на Гинес вече отхвърля всеки опит за бодърстване. Скачане с парашут от 39 километра височина ли? Никакъв проблем! Лишаване от сън? Немислимо - прекалено опасно е! Ето защо за отрицателно време изникнаха толкова курсове, информационни кампании и доклади за съня...
През 1968-а, годината на студентските протести, покрай трасето на парижкото метро между центъра и крайните квартали се появили следните графити: VOUS DORMEZ POUR LE PATRON. "Спите заради шефа." Днес тези думи спокойно може да се приемат и буквално. Вече съществуват предприятия, предоставящи бонус на подчинените, които спят поне по седем часа на нощ. Работниците и служителите доказват това, като носят устройства за следене на съня, чрез които шефът "наднича под завивките". В Нидерландия има застрахователи, които предоставят отстъпки от вноските за здравно осигуряване на всеки, който натрупа здравни точки в приложение за следене на активността, включително на съня. Който пък пренебрегва съня си, бива глобяван. Когато Илън Мъск даде онова интервю за 120-часовата си работна седмица, се надигнаха бурни протести. Инвеститори изразиха гласно тревогите си за психичното състояние на Мъск, а акциите на Тесла спаднаха с 9 процента. "Неразумно, безотговорно" - гръмна пресата. Go to sleep, Elon, зачирика Туитър. Всъщност мотивацията на онези, които яростно се стремят към съня, е същата като на хор ата, които отбягват съня: по-висока продуктивност."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
